— Ще надникнеш ли?
— Не. Не съм на работа — каза твърдо сержанта.
— Аз също.
— Наблизо мина, но…
— Сигурно някой заплес се е изплюл на тротоара — каза Паскоу, отлично давайки си сметка, че Ели, винаги заставаща нащрек при звука от полицейски аларми, го наблюдава неотстъпно за каквито и да било признаци на желание за намеса.
— Извинете — каза някой с ясен йоркширски акцент зад тях. — Чух някой да казва, че сте ченге. Верно ли е?
Той се извърна и се озова лице в лице с длъгнеста жена в червена блуза и черно трико и с прическа, придаваща й вида на Сигърни Уийвър в Пришълеца 3. Паскоу позна в нея Джуд Илингуърт, гравьорката.
— Да — призна той с неохота. — Нещо станало ли е?
— Аха, стана. Да беше станало на някой панаир, дето всеки може да иде, да. Ако не е заковано, забрави го. Ама тука…
Не бързам, защото там, където няма време, думата „бързам“ няма смисъл. Следя последователността на събитията само с очи и чакам. Вратата се отваря и един човек излиза навън. Чакам го да се отдалечи, после влизам.
И ето го там, където очаквах, че ще бъде, сам, навел се над мивката, плискайки лице.
Аз се приближавам изотзад, той вдига очи и ме вижда в огледалото.
О, това е прекрасно. Това е наградата за моята вярност. В тези неща аз нямам избор, но ако бях имал, точно това сигурно щях да избера, тъй като това ми позволява да съм едновременно и играч, и публика.
Виждам и неговото, и моето лице в огледалото — устните ми са извити в усмивка, неговите очи са леко окръглени от изненада, но не и страх. Не излъчвам смърт, а нося светлина и страхът не фигурира в посланието ми. Този човек с неговата алчност да тъпче стомаха си, докато подлага на глад душите на останалите, лишавайки ги от естествената им храна, е движен не от зли сили, а от изкривено чувство за добро, което е още по-лошо. Именно тази негова болка и болката, причинена от него на останалите, ме е пратила да го освободя.
Затова му вдъхвам увереност, промълвяйки няколко думи с тих глас. След това забивам оръжието в основата на черепа отдолу нагоре, през не знам какво вещество, твърдо убеден, че не моята ръка води върха на острието към местоназначението му.
Той се сгърчва, но аз го удържам с лекота. Щом на върха на игла могат да се съберат милион ангели, то да задържиш на върха на острието един-единствен гърчещ се човек, е фасулска работа.
И след това той изведнъж се отпуска. Измъквам оръжието си и пускам тялото да се изхлузи на пода по корем, където плешивата му глава заблестява като полирана метална повърхност.
Преди още да е успял да я запита за какво става дума, прекъснаха ги отново. Хат Боулър, който си беше тръгнал малко по-рано, се върна в галерията, мина между Ели и Бърд едва избърборвайки в движение някакво извинение и се насочи право към Паскоу.
— Сър — каза той задъхано, — може ли да ви кажа нещо?
Лицето му бе бледо.
Паскоу го попита:
— Какво е станало?
Джуд Илингуърт не му позволи да продължи:
— Хей, чакай малко, аз бях първа.
— Извинявайте — каза Паскоу. — Уийлди, би ли се заел?
— Разбира се. Та казвахте, госпожице…
— И ти ли си ченге? — попита тя недоверчиво, оглеждайки надупченото му и грубо лице.
— Да. Сержант. Та…?
— Та някой глупак ми е отпънал един от резците ми.
— О? Често се случва, когато си облечен в трико, нали? — забеляза Уийлд.
Паскоу чу размяната на реплики докато се отдалечаваше заедно с Боулър и потисна усмивката си. „Изкарай някоя и друга година с Анди Далзийл и гледай какво става.“
— Казвай сега — подкани той детектив констъбъла.
— Аз го намерих, сър — каза Хат. — Влязох в мъжката тоалетна и го видях на пода. Не беше още мъртъв, опитваше се да каже нещо и аз се наведох да чуя какво казва, но не можах да разбера нищо и после изведнъж спря. Проверих му пулса, нямаше го и аз започнах изкуствено дишане уста в уста, но нищо не се получи, затова се обадих в управлението за помощ и им казах да изпратят и линейка, макар да ми се струваше, че вече не може да му се помогне, после викнах един от охраната да застане пред вратата и да не пуска никой, и помислих, че е най-добре да ви намеря и да ви кажа, сър…
Дъха му свърши.
Паскоу каза:
— Това е добре, Хат. Повикал си помощ и си отцепил местопроизшествието. А сега вече сигурно ще успееш да забавиш малко и да ми кажеш някои подробности. Като например кого намери?