— Благодаря — каза Хат с усмивка, която веднага се стопи, когато Паскоу му каза, че суперинтенданта иска да говори с него.
— Просто му разкажи онова, което разказа и на мен — допълни Паскоу. — Знаеш го господин Далзийл. Той винаги иска да чуе нещата от извора. Вече му казах, че по мое мнение ти си действал съвършено разумно и си направил всичко като по учебник.
Младежът придоби малко по-уверен вид и Паскоу го попита:
— А между другото, къде е сержант Уийлд?
— Ей там — отвърна Боулър, кимайки към една от малките странични галерии, излизащи от главната. — Няколко души бяха напуснали изложбата, но ние успяхме да ги хванем преди да са излезли от Центъра и той помисли, че е по-добре да не ги смесваме с тези, тъй като сигурно биха могли да ни кажат нещо повече за движението на съветника долу.
„Плюс факта — помисли си Паскоу — че щом са напуснали галерията, освен че са потенциални свидетели, те се превръщат и в потенциални извършители.“
Той прекоси галерията и надникна в страничната стая. Всред събраните там разпозна Сам Джонсън и Франи Рут, погълнати от задълбочен разговор, Дик Дий и Рай Помона, също бяха заети с подобно занимание. Дойде му наум да влезе вътре и да намине покрай Уийлд, предлагайки му да обърне специално внимание на Рут, но после се отказа, отчасти защото щеше да заприлича на невротик, но най-вече затова, че Уийлд не се нуждаеше от подсказване.
— Как върви, Денис, справяш ли се? — обърна се той към Сеймур.
— Няма проблеми — отвърна бодро червенокосия детектив констъбъл. — О, между другото, най-напред говорих с госпожа Паскоу и тя ми каза да ви кажа, че ще ви чака у дома.
— Много съобразително от твоя страна — каза Паскоу искрено, защото в случая със Сеймур, съобразяването не включваше възможността да заслужи благодарността на детектив главния инспектор затова, че е направил услуга на жена му. — Бих те посъветвал само да вземеш показанията на господин Дигуийд по-бързичко, защото в противен случай мисля, че ще експлодира.
— Добре сега — продължи той след малко, излизайки от галерията с Боулър, — докато вървим, изложи ми последователността на събитията.
— Чудесно. Ами… излизаме си ние от галерията и слизаме по стълбите точно както в момента…
— Ние означава…?
— Аз и Рай, тоест госпожица Помона, която работи в читалнята.
— Добре. Останалите също ли слизаха по стълбите през това време?
— О, да. И пред нас, и зад нас имаше доста хора.
— Да си забелязал някой по-точно? Знам, че те питах вече, но тъй като в момента сме на стълбите, може би…
Боулър поклати глава.
— Не. Както вече ви казах, бяхме дълбоко погълнати от разговор, аз и Рай… госпожица Помона, искам да ка…
— За Бога, наричай я или тъй, или иначе! — прекъсна го Паскоу. — Твоя романтичен живот не ме вълнува.
— Извинете — каза Боулър. — Когато стигнахме дотук, хората започнаха да се пръскат в различни посоки.
Наближаваха мецанина, който имаше огромния недостатък, от следователска гледна точка, да представлява центъра на Центъра. Оттук човек можеше да тръгне накъдето си поиска — както за навътре, така и към подземния паркинг или търговския център навън. В коридора, свързващ мецанина с площадка, от която стълбите вървяха нагоре и надолу към останалите части на Центъра, бе разположена дори и фаталната тоалетна. Далзийл бе посочил проблема още като го видя:
— Това тука е шибан лабиринт — бе изръмжал той. — Трябва да си адски добре обучен плъх, за да намериш сиренцето в тая идиотщина.
За Далзийл му дойде на ума, но той не се виждаше никакъв. Вероятно бе загубил търпение и е отишъл да сръчка оня мърльо там да побърза.
— А съветника Стийл видя ли го? — попита Паскоу.
— Мисля, че май го видях, плешивата му глава, искам да кажа, да слиза по стълбите съвсем малко пред нас, но не бих се заклел — отвърна Боулър. — Бях, знаете…
— Да, дълбоко погълнат от разговор с госпожица Помона, знам — прекъсна го нетърпеливо Паскоу. — Колко време мина, докато естествената ти нужда да нарасне до такава степен, че да те откъсне от разговора с нея?
— Ами… около две минути, не, може би малко повече… Съжалявам — добави бързо Боулър, явно раздразнен от неяснотата си. — Рай се отдели, за да си вземе палтото и нещата от читалнята…
— Аха. Случайно да е тръгнала по тоя коридор, дето е тоалетната?