— Не, тръгна нататък — каза Боулър, сочейки към една врата с надпис „Само за персонала“. — Сигурно оттук се стига по-бързо.
— А ти?
— Както вече казах, аз се помотах около две минутки около книжарницата…
— Или може би малко повече?
— Или може би малко повече. После ми дойде на ум да използвам времето да се изпикая и тръгнах към тоалетната…
— Защо точно към тази? — попита Паскоу. — Ако си бил до книжарницата, там има друга тоалетна, точно срещу нея и е много ясно обозначена.
— Ами… — смутено заекна Боулър, — право да ви кажа, видях, че господин Далзийл влиза тъкмо там и…
Паскоу се изсмя с глас. Много добре си спомни едно време, когато малко след като бе пристигнал в Мид Йоркшир, се оказа редом с внушителната фигура на Дебелака в една от служебните тоалетни и откри — въпреки препълнения си мехур и обикновено адски заразителния шум от обилната струя, изливаща се в съседния уринатор — че не може да изцеди и капка. Не му бе неприятно да разбере, че днешната младеж, колкото и арогантна да е, не е застрахована от подобни изпитания.
— Значи тръгна по коридора — продължи Паскоу. — Да видя някого в него?
— Твърдо не, сър — отвърна Боулър, доволен, че най-сетне е попаднал на нещо твърдо.
— И тогава влезе в тоалетната, и видя Стийл — каза Паскоу. — Е, това го чух два пъти. С господин Далзийл трябва да си точен до последната дума. Да имаш да добавиш още нещо?
— Не мисля. Освен такова… ъ-ъ… не мислите, че това може да има нещо общо с убийствата на Уърдман, нали?
— В момента нищо не ни дава повод да мислим, че има — отвърна Паскоу. — Защо питаш?
— Няма причина. Е, само дето такова… след като имаш три случая, а след тях идва и четвърти…
— Това е грешка, която се прави много лесно — каза Паскоу. — Убийствата на Човека Дума са едно дело, а това — съвсем друго. Ха си се опитал да ги свържеш без улики, ха си прецакал и двете дела. О кей?
— Да, сър. Съжалявам.
— Браво на момчето. Още едно нещо, в случай че супера пита. Каза, че си го видял да влиза в другата тоалетна. Когато си видял трупа, не се ли сети да се върнеш и да го потърсиш. Може още да е бил наблизо.
— Мина ми през ума, сър — отвърна Боулър. — Но докато направя изкуствено дишане, докато се обадя в управлението, докато повикам охраната, мина доста време и аз заключих, че вече няма да го намеря, докато в същото време знаех, че вие със сержанта сте горе и е просто по-сигурно да се обадя първо на вас.
Което означаваше, че несигурен дали всичко е направено като по учебник, и давайки си сметка, че е малко разтърсен, не е могъл да си представи как търчи задъхано по улицата, за да се изтъпани пред унищожителния взор на Дебелия Анди.
— Мисля, че ще бъде по-просто, ако не споменаваш за това, че си видял супера да влиза в тоалетната — замислено рече Паскоу. — Освен това него вече отдавна го е нямало там… Аха, чува се, че се задава май отнякъде.
Вратата на тоалетната се отвори и от нея излезе нисък, жълтолик мъж, който сякаш би предпочел да се намира на голфигрището, за което всъщност се бе облякъл, последван от Далзийл.
— И това е всичко, докторе, той е мъртъв? Съжалявам, че ви прекъснах играта. Между другото, как вървеше?
— В интерес на истината водех с три точки срещу моя противен зет, когото не съм бил от пет години насам и точно когато го бях напънал за четвърта, пейджъра ми иззвъня.
— Е, тогава ви остава моралната победа.
— В отношенията ми с моя зет такива понятия като морал няма. Играта няма да се брои. Колкото до нещастния съветник, съжалявам, не мога да ви кажа нещо, което не знам. Със сигурност мога да кажа, че е бил убит преди около час, вероятно с удар в основата на черепа, нанесен от тесен и остър предмет. Раните на темето му са леки и изглежда като че ли са били нанесени по-скоро след фаталния удар, макар че с каква цел не мога дори да гадая. Ще трябва да изчакате резултата от аутопсията за по-точно и обмислено заключение. А сега желая на всички приятен ден.
— Благодаря ви, доктор Калигари — каза Далзийл в отдалечаващия се гръб. — Детектив констъбъл Боулър, колко мило от ваша страна, че наминахте. Влезте тук при мен и ми покажете как са изглеждали нещата преди вие и всички останали зяпачи да започнете да подмятате името на бедния Гладник.
Боулър влезе. Избягваше да гледа към фигурата на пода, давайки си ясна сметка колко зорко следи лицето му Далзийл в огледалото на отсрещната стена.