— Бе се свлякъл пред мивките, леко килнат към лявата си страна. Останах с впечатлението, че се е мил, когато е бил нападнат.
— Така ли? Това стрелба в тъмното ли е или чуваш гласове?
— Не, сър. Забелязах, че ръцете са му мокри и лицето също. Забелязах го докато се опитвах да му правя изкуствено дишане уста в уста.
— Да, чух за тоя подвиг. Значи той се е изпикал, измил си е ръцете и тъкмо си е плискал лицето. Какво според теб е станало по-нататък?
— Вратата се е отворила и убиеца е влязъл. До мивките има само две-три крачки и тъй като съветника си е миел лицето, убиецът вече е бил зад него, когато той се е усетил и е вдигнал глава да го види в огледалото. Но тогава вече е било късно.
— И без това може би е нямало значение дали го е видял или не — намеси се Паскоу. — Като видиш, че някой влиза в обществена тоалетна, ти не си мислиш: „Ето, този човек сега ще ме нападне“, не и ако не е с пяна на уста и не носи в ръка окървавен сатър. Такова нещо като този резец, човек няма дори да го види.
— Да, сър — продължи Боулър. — Точно това си мислех и аз. С такова оръжие, насочено право към главата, доколкото си спомням от анатомията, трябва или да си много добър, или изключителен късметлия, за да убиеш човек с един-единствен удар.
Той замълча и Далзийл нетърпеливо го подкани:
— Хайде, момко, не се прави на главен герой, карай нататък.
— Ами, вероятно би било разумно, ако предположим, че това убийство е било непредумишлено… Искам да кажа, примерно някой влиза в тоалетната и случайно има у себе си резец, вижда Стийл наведен над мивката и си казва: „Я, защо не взема тоя да го мушна“. Обаче нашето момче не само че е нямал у себе си резец, ами е трябвало и да го открадне. А това само по себе си е доста рисковано. Искам да кажа, кой знае, докато ние разпитваме всички, които са били в галерията, може би ще трябва да ги питаме дали не са видели нещо подозрително около Джуд Илингуърт… Е, не чак толкова подозрително, че да се развикат: „Дръжте крадеца!“, но все пак, което да си спомнят, ако ги попитаме.
— Той може да го е откраднал не за да го използва като оръжие, а за някаква друга цел — каза Паскоу. — И просто му се е оказал под ръка, когато е решил по-късно да нападне съветника Стийл.
— Да, сър, възможно е, макар че в сферата на вероятностите, бих казал… имам предвид, не че не е възможно, само че…
— Хайде стига, води се следствие за убийство, така че церемониите можеш да ги изхвърлиш през прозореца — прекъсна го Далзийл. — Ако смяташ, че детектив главния инспектор говори глупости, просто изплюй камъчето.
— Не бих се изразил точно така…
— Аз обаче бих. Мисля, че си на прав път, момко. Нашето момче е решило да гътне стария Гладник, трябвало му е оръжие и резеца се оказва най-доброто, което е можал да намери в бързината.
— Което означава, че е било предумишлено, но не чак толкова пред — продължи Боулър. — По време на изложбата сигурно е станало нещо, което го е накарало да убие съветника.
— Като например някой го е видял за първи път как яде и се е притеснил за гладуващите в Етиопия деца, а? — подметна Далзийл.
— А може да е нещо, което е казал — предположи Паскоу, чувствайки се изтикан встрани от тази неочаквано създала се близост между Дебелака и Боулър. — Съветника много го биваше да разлайва кучетата, както сами знаем от собствен опит.
— Аха, добре, че ние водим следствието — каза Далзийл. — Искам да кажа, че както Джакс Изкормвачката и Гладника бяха очистени толкова бързо един след друг, ако бяха почнали да търсят някой с мотив да им запуши устите, ние щяхме да сме първи в списъка.
Паскоу хвърли поглед към Боулър, спомняйки си неотдавнашната лекция за нелогичните връзки и каза:
— Да не би случайно да предполагаш, че това може би има връзка с Уърдман?
— Бързо да си измиеш устата, момко! — избухна Далзийл. — Ето такива тъпотии създават лошо име на всеки детектив главен инспектор. Не, с малко повечко късмет, това тук ще се окаже едно добро, обикновено убийство и след като приключим с всички гости, ще вържем всички свободни краища в един здрав и стегнат денк преди Мача на деня.
Но този път прогнозата на Далзийл се оказа погрешна. Докъм средата на следобеда всички гости бяха издирени и разпитани. Никой от тях не бе видял нищо подозрително по отношение открадването на резеца. Разговорът на съветник Стийл, макар пълен както винаги с жалби и обвинения, не бе им подсказал нищо ново. Единственото нещо, което би могло да се нарече кавга, беше изразеното от Чарли Пен раздразнение по повод закриването на литературния му кръг. Но, както писателят подчерта, ако вземете това за мотив, то тогава трябва да включите в списъка и целия персонал на Центъра, тъй като съветникът е предложил половината да бъде съкратен, а на другата половина да се орежат заплатите. Мери Егню си спомни, че е слизала по стълбите заедно с него и по време на тази кратка интерлюдия, съветника я подложил на наситен огън относно някои от главните недостатъци на нейния вестник. Малко преди да стигнат до мецанина, той й казал: „Трябва да похарча едно пени“, след което се отдалечил, вероятно към тоалетната. Мери не забелязала никой да тръгва след него.