Натискът, упражнен от Далзийл върху детектив главния констъбъл, бе пренесен по-нататък и в късния следобед пристигна предварителния протокол от аутопсията. В него бе посочено, че Стийл е починал в резултат на един-единствен удар с резеца (сега вече официално утвърден от съдебномедицинската експертиза като оръжие на престъплението), който проникнал право през гръбначния мозък и моста на продълговатия мозък, и е бил, както се изрази Боулър, нанесен или от много умела, или много късметлийска ръка.
Анди Далзийл прочете протокола, изръмжа: „Да ви имам протокола“ и си отиде вкъщи.
Провери телефонния си секретар за съобщения — имаше само едно, от Кап Марвел. Тя отново изразяваше съжаленията си относно следобеда им, провален от преждевременната смърт на съветника Стийл и щяла да си стои в къщи като чакащата Ифигения на брега, ако не била получила покана от едни свои дружки, с които излизала да пийнат по едно и може би да отскочат до нощното шоу на Якия Монти в „Пауна“.
Далзийл въздъхна. Не можеше да я обвинява за избора й, но му липсваше. От друга страна, оставен на собствената си изобретателност, имаше няколко рафинирани удоволствия, на които един мъж би могъл да се отдаде, без да се страхува от коментари или оплаквания.
Той влезе в кухнята и след няколко секунди излезе, въоръжен с това, което смяташе за четирите най-необходими неща в живота — вилица, буркан пушена херинга, половинлитрова халба и бутилка „Хайланд Парк“. Той изля четвъртото в третото, мушна първото във второто и се изтегна на креслото да гледа Мача на деня, което бе бледо подобие на истинската игра като ръгби, но Манчестър Юнайтид приемаше на свой терен Лийдс, така че грубата игра тепърва предстоеше.
Два жълти картона по-късно телефона иззвъня.
— Да! — прогърмя той в слушалката.
— Аз съм — каза Паскоу.
— Мамка му!
— Доста точно определение — бе коментара на детектив главния констъбъл. — Един от охраната на Центъра при обиколката си, чул как капака на пощенската кутия издрънчал. Като отишъл да провери какво става, намерил в нея плик, адресиран до читалнята. При друг случай щял да го остави в кутията, но заради убийството всички са на нокти и той се обадил на неговата фирма, които пък звъннаха тук в управлението.
— И ти си още там? — извика Далзийл. — Какво е станало? Да не би Ели да те е заключила навън?
— Не, сър. Аз си бях у дома. Сеймур ми звънна. Мисля, че не е искал да безпокои вас…
— Радвам се, че има хора, дето мислят. Добре, момко, музиката е спряла, никой не диша, а аз бъркам в плика. Кажи ми, че не съм познал.
— Съмнява ме — каза Паскоу. — Нали казвахте, че се надявате делото на Стийл да се окаже едно добро и обикновено убийство? Забравете! Плика съдържа Четвърти Диалог. Изглежда Уърдман отново си казва думата.
Пълна тишина известно време, после болезнен стон.
— Сър? Чуваме ли се? Добре ли сте, сър?
— Не, изобщо не съм добре, мамка му — избоботи Далзийл в слушалката. — Първо ми казваш, че най-омразната ми откачалка отново се е появила, а след това, на всичкото отгоре, Ман Юнайтид току-що вкараха гол!
Глава седемнадесета
Разследването за убийство е конвенционалния връх в работата на детектива, но Хат Боулър бе започнал да разбира и до каква степен то може да обърка общуването ти с хората. Каквато и смътна надежда да бе имал, че все пак ще спази неделната си среща, се изпари с появата на Четвъртия диалог. Бе се видял с Рай предния следобед след като тя бе дала показанията си и се бе опитал да звучи оптимистично, но тя го бе погледнала със скептичен поглед, бе му дала домашния си телефон в случай, че възникнат проблеми и в неделя сутринта той й позвъни да отмени срещата за втора последователна седмица.