Тя слуша извиненията му известно време, после го прекъсна:
— Хей, стига. Голяма работа. Ще го оставим за друг път.
— Не звучиш много разочарована — обвини я той.
— Разочарована ли? Ако си напрегнеш слуха, може би ще чуеш как плющи дъжда по прозореца и искаш да съм разочарована, че няма да прекарам деня си подгизнала до кости, гледайки така наречените неми създания, които вероятно имат достатъчно ум в главите, за да си стоят уютно свити в дупките си?
— В гнездата. Да не искаш да кажеш, че си още в леглото?
— Разбира се. Днес е моя почивен ден, макар и да не е твоя. Ало? Чуваш ли ме? Надявам се, не си представяш някои неща за мен в момента?
— Разбира се, че не. Аз съм ченге. А на ченгетата им отстраняват въображението по оперативен път. Затова пък сме надарени с техника за наблюдение, така че няма нужда да си представяме.
— Искаш да кажеш, че в момента съм под наблюдение? Добре, кажи ми какво правя в момента.
Той помисли малко. Тази игра му предлагаше много възможности, но не му се искаше да бърза дори и с думи, за да не развали работата.
— Чешеш си носа? — каза той предпазливо.
Тя се изкиска и каза с дрезгав глас:
— Почти позна… Кажи сега как върви работата. Още ли сме заподозрени.
Именно Рай му посочи очевидното в събота следобед, когато той й се извини затова, че й е изгубил времето в разпити като възможна свидетелка.
— И заподозряна — бе добавила тя. — Не ни подценявай. Всички, които са били на изложбата и са напуснали преди или по същото време със съветник Стийл, са потенциални заподозрени. Аз лично бих заложила на Пърси Фолоус.
— Защо точно на него?
— Защото разбрах, че има навика да напада мъже с много малко оръжие.
Той я гледа дълго и втренчено, после каза:
— Трябвало е и ти да станеш полицай.
— Защото съм досетлива ли?
— Не. Защото чрез подмятане на гадни шеги знаеш как да не позволяваш мръсотията на нещата да стига до теб.
Още докато го казваше, си помисли: „Помпозен глупак такъв, какво се правиш на велик? Смяташ да я смаеш със справедливостта си ли?“
Реакцията й обаче бе по-лоша и от възмущение. Очите й се наляха със сълзи и тя промълви:
— Съжалявам… Просто се опитвах да не…
И именно в този момент той я прегърна и я притегли към себе си, но нема време — и може би така стана по-добре — да се запита дали това е тяхната първа прегръдка или просто жест на съчувствие, защото зад него прозвуча сухото покашлюване на Уийлд и още по-сухия му глас:
— Когато приключите с тази свидетелка, детектив констъбъл Боулър…
Сега той й каза:
— Разбира се, че всички сте още заподозрени. Поради което съм длъжен да те държа под личното си и плътно наблюдение. Слушай, дай да забравим Стангдейл. Да идем на едно кино или нещо друго…
— Като например на Птиците ли? Съжалявам. Да, всъщност би било чудесно, искам да кажа, но аз съм човек на думата. Казах, че ще чуруликам с теб и ще чуруликам. Другата седмица?
— Да, ако си сигурна. Искам да кажа, страхотно. Цял ден, нали? Ще си направим пикник. Аз ще накупя каквото трябва.
— Не се увличай. Добре, така се уговаряме. Звънни ми. А сега се върни към задълженията си да пазиш обществото от злосторници, а аз ще продължа да си чеша носа. Чао.
Той изключи телефона, почеса се по носа и се усмихна. Винаги бе мислил телефонния секс за слаба работа, но по начина, по който се чувстваше в момента, май имаше все пак нещо в него. Отношенията им с Рай бяха твърдо мръднали напред с една стъпка, макар да видя, че все пак бяха отскочили назад с две, когато тя разбра, че той крие от нея за Четвъртия диалог. Изкушението да й каже беше силно, поне по телефона, но не толкова силно, колкото забраната на сержант Уийлд да се говори за това.
— Няма да говориш за това — бе казал Уийлд. — Доколкото това засяга останалия свят, смъртта на съветник Стийл представлява изолиран инцидент, докато супера не реши нещо друго. Освен това искаш супера да почувства, че си надеждно момче, нали? Особено когато си около млади жени.
Хат бе помислил да възрази, че Рай Помона им бе помогнала да влязат във връзка с Уърдман и има право да знае, но усети, че не би имал сили да подкрепи възражението си пред това мрачно и сериозно лице.
И вместо това бе казал:
— А има ли някаква причина да не ме смята за надежден, сардж?