— Мисля — отвърна Уийлд, внимателно подбирайки думите си, — че според него ти може би си влязъл в твърде близки отношения с Джакс Рипли.
Той впери внимателен поглед в лицето на младежа и видя недоумението му да преминава в разбиране и после да прераства във възмущение.
— Искаш да кажеш, че всичко това дето тя го казваше по телевизията за нас, господин Далзийл мисли, че го е измъкнала от мен? Господи, сардж, почти всеки път като се видехме, се карахме за тези предавания. Добре, бяхме приятели, имаше нещо такова, но и двамата знаехме, че се използваме един друг. Може да съм разменял нещо с нея на принципа „Аз ще ти покажа моето, ако ти ми покажеш твоето“, но ако е имала наистина някой информатор в полицията, то това не съм бил аз!
Уийлд забеляза, но не коментира, сексуалната картинност на отрицанието. Макар сам да беше неподатлив към такива неща, безпогрешно познаваше кога една жена насочва аспирациите си към него и по време на двата пъти, когато се бе виждал с тв репортерката, бе усетил жегата на тези аспирации към себе си. Ако — а той бе склонен да му вярва — Боулър не се бе поддал до степен пренебрегване на професионалната дискретност, то това говореше много за самообладанието на младия мъж.
— Мислиш ли, че трябва да кажа нещо на супера по този въпрос? — бе го попитал тогава Боулър малко развълнувано.
— Аз не бих го направил — каза Уийлд. — Да отричаш преди да са те питали, е почти равно на признание в нашата работа. Вчера той остана доста доволен от работата ти. Така че забрави. Важно е бъдещето, а не миналото. Но внимавай. Видиш ли репортер, бягай на километър.
Това значи да бягам като маратонец, помисли си Хат. Интересът на медиите към убийството на Рипли бе огромен и макар още да нямаше официално признание за връзка със смъртта на Стийл, хрътките бяха достатъчно близо по време и място, за да подушат въздуха още веднъж и да нададат тържествуващ вой. Дълбоко в себе си Хат смяташе желанието на Далзийл да не споменава нищо за Четвъртия диалог за глупаво, но не беше толкова глупав, за да издаде мислите си дори с намек.
— Да, сардж. Добре тогава, докъде сме стигнали? Има ли развитие на нещата?
— Ами, в десет часа в кабинета на супера ще има заседание. По предложение на детектив главния инспектор. Нарича го Великия консулт.
— Какво значи това?
— Нещо като събрание на всички дяволи, за да решат как да се измъкнат от ада. Господин Паскоу понякога си позволява да бъде малко поетичен, когато нещата загрубеят — отбеляза Уийлд снизходително. — Тъй или иначе, той е внушил на супера, че е вече време да повикат специалисти отвън, като например доктор Потъл, психара и някакъв лингвист от университета.
— Господи, нещата явно вървят зле! — възкликна Хат, който знаеше какво е отношението на Дебелака към онези, които наричаше учили-недоучили вехтошари.
— Прав си. Наистина вече почнахме да стържем нощвите. Ти си поканен.
— Аз?
Оживлението се сблъска с трезвата мисъл, когато чу това.
— Аха. Така че се подготви. Но първо по-добре звънни на онази девойка от библиотеката и й кажи, че днес твърдо няма да можете да си играете.
Докато въртеше номера на Рай, Хат се чудеше откъде по дяволите знае Уийлд, че днес има среща с Рай. Но още преди да набере последната цифра, се сети, че сержанта може би бе подслушал целия разговор преди прегръдката, която може би накрая щеше да завърши с целувка.
„Тоя дръвник не пропуска нищо — помисли си той полувъзхитено-полуядосано. — Да, ама аз пък съм по-хубав!“
Половината изглеждаше добра доза и той реши да послуша само половината от съвета на Уийлд. Нямаше да казва нищо на Дебелака за несправедливите му подозрения, но нямаше и да ги забрави. Знаеше, че е невинен, което означаваше, че някой друг негодник не е и не виждаше защо трябва да прекара цялата си кариера с този въпросителен знак срещу името си в бележника на Далзийл.
А междувременно, бе твърдо решен да затвърди доброто впечатление, което бе произвел върху супера вчера. Поканата да вземе участие във Великия съвет на Светата Троица бе голяма стъпка напред. Спомни си леките бодвания на съвестта, когато преди това виждаше как детектив констъбъл Шърли Новело, която не бе кой-знае колко по-старши от него, бива допускана все повече и повече в този вътрешен триъгълник. Новело все още бе в болнични след като получи куршум по време на служба преди около два месеца. Всяка надежда, която Боулър бе хранил да запълни дупката, скоро бе смазана и той остана разочарован и озадачен, докато Уийлд накрая не му бе изяснил нещата. Сега му се предлагаше шанс да блесне и той нямаше никакво намерение да го изпусне.