— Какво искате да ни кажете? — попита Паскоу.
— Алиф — каза Ъркухарт многозначително.
— Това да не е Алиф в страната на чудесата или Алиф в огледалото? — заядливо попита Далзийл.
— Алиф е първата буква от азбуката на иврит — отвърна Ъркухарт без да му обръща внимание. — Но тя също е и дума от староеврейски и финикийски, която означава вол и изглежда много вероятно формата, която буквата има, да е базирана на йероглиф, приличен на волска глава. Гръцката алфа произлиза от тази, а след тях римското, както и нашето а, което в някои версии на главна буква, все още съдържа елементи от този йероглиф…
Той извади химикал и нарисува буквата.
Далзийл я гледа мълчаливо известно време, после каза:
— Ако ми сервират това за волска глава, ще им го върна. Има ли смисъл в това, момко?
— А, разбира се, също е и дума, първата дума, както е и първа буква в нашата азбука. В началото бе словото… И забележете, че в Диалога се споменава за някаква безкрайна и неопределима пътека. А също е и неопределителен член. Може би се питате защо има два вола, два алифа…
— Човекът беше от „Автомобилната асоциация“ — обади се Паскоу. — Абревиатурата й е АА. И инициалите му са АА. Което Уърдман взема за знак. Какво искате да кажете, доктор, Ъркухарт? Че може би тук има азбучен ред?
— Не, съжалявам. Виждам, че това би могло да ви бъде много полезно, но в хода на мислите на другите няма нищо очевидно. Можете да вземете b от boy или дори от бузуки при случая с Питман, но ще стигнете дотук, защото всички „с“ от името на Рипли или d от името на Стийл просто остават извън обсега ви. Затова се съмнявам, че това представлява проста азбучна прогресия. Вашият Уърдман може, разбира се, да произнася някоя дума буква по буква. И в този случай, да се надявам, че ще е къса, но е много вероятно да са всъщност няколко думи, оформящи съобщение.
— Прекарвам си страхотно, иска ми се и ти да си тук — предположи Далзийл, чешейки се по чатала, като човек, подхвърлящ неверни данни. — Вижте какво, господа, както казала актрисата на епископа, можете ли да го направите бързешката, щото имам работа? Нещо по-дългосрочно, общи теории, нещо което можете да изложите в писмен вид, когато имате повече време да изследвате Диалозите, а аз от своя страна се наемам да го закова на таблото за обяви, така че всеки да се ползва от него.
Боулър, озадачен от безразличието на учените към скептичната грубост на Дебелака, улови един поглед между Потъл и Паскоу и се досети, че детектив главния инспектор ги е предупредил за вероятната реакция на Далзийл, за която са били подготвени от, може би, предишни срещи с него.
Ъркухарт каза:
— Наистина ми трябва повече време, за да изуча тази илюстрация. Няма да се изненадам, ако открия далеч повече неща, скрити в нея. Засега бих могъл да кажа, че си имаме работа с някой, което е обзет от мания да си играе с езика, но не просто на лингвистично, а на философско ниво, може би дори на магическо. Думите първоначално са били имена на неща и човешката дейност, както практична, така и абстрактна, не би могла да функционира без тях. Искам да кажа, че ако не знаете имената, трябва да покажете самите неща и накрая ще се озовете в положението на учените от Суифтовата „Лагадо“, мъкнещи със себе си пълни чували с неща, които може да им потрябват, ако пожелаят да обяснят нещо. В по-примитивните общества все още съществува вярата, че ако знаеш имената на хората и дори на някои предмети, ти разполагаш с власт над тях и именно затова толкова ревниво ги пазят в тайна. Магията представлява думи, подредени в специфичен ред и често комбинирани с тайните имена на божества или дяволи…
— Значи търсим откачалка, която вероятно си пада по гатанки и кръстословици, така ли да разбирам? — намеси се грубо Далзийл. — Доктор Потъл?
— Мисля, че вашия Уърдман е личност със сериозни смущения, която няма да покаже много от тези признаци на повърхността и в края на краищата може да се окаже особено отдръпнат и хладнокръвен човек. Но това би трябвало да бъде придобито поведение и ако надникнете в историята на живота на такива хора, ще видите, че почти винаги те са сторили или изпитали нещо, което подсказва, че под тази привидно спокойна повърхност прехвърчат опасни искри и се вият тъмни плевели.
— Е, това наистина стеснява нещата — каза Далзийл. — Това ли е всичко?
Тонът му не насърчаваше по-нататъшни дебати, но Паскоу каза: