— А има ли причина да бъда?
— Мислех, че посещението ви е свързано с онази неприятна работа вчера…
— Бедния Сирил ли имаш предвид? Да, както сам казваш, неприятна работа. Тия пиянгури, напоследък почна да не им пука докъде могат да стигнат, особено ако са друсани.
— Така ли мислите, че е било? — попита Джонсън. — Друсани пиянгури?
— А какво друго? — каза Далзийл и погледа му ги обгърна като слънчев лъч през бурно небе. — Благодаря, момко.
Той пое пинтата от Боулър и я намали с една трета.
— Не мога да те поканя да седнеш, Анди — обади се Пин. — Малко е пълничко днес.
— Виждам. Жалко, щото исках да си подумам малко с теб, Чарли?
Доловил намека светкавично, Джонсън каза:
— Седнете на нашите места, суперинтендант. Ние тъкмо си тръгвахме.
— Не, не бързайте сега заради нас.
— Не, имаме уговорена работа, а атмосферата тук едва ли може да се нарече подходяща за рационален диалог.
— Работа, а? О, да. Ти си наставник на господин Рут, разбрах.
Той за първи път спря погледа си само на Франи Рут, който му отвърна по подобен начин.
— Старомодна дума — засмя се Джонсън.
— Най-добрата за старомодни неща — отвърна Далзийл.
— Искате да кажете като например за учение, образование, литература?
— Да, и за тях. Но аз имах предвид и по-други неща, като например убийство, нападение, предателство на приятел, такива неща.
Рут стана толкова рязко, че масата се заклати и Пен едва успя да спаси чашата си.
— По-внимателно, Фран — каза той спокойно. — Малко остана да я обърнеш.
— О, господин Рут винаги се е отнасял с неуважение към пиячката на другите — каза Далзийл. — Той може да си е платил дълга към обществото, но все още ми дължи една бутилка скоч.
— Дълг, който чакам с нетърпение да изплатя, суперинтендант — каза Рут, възвърнал си самообладанието. — Готов ли си, Сам?
И без да дочака отговор, тръгна към вратата.
Джонсън гледа известно време Далзийл, после каза тихо:
— Има още едно старомодно нещо и то се нарича тормоз, суперинтендант. Предлагам ви да си освежите паметта относно законите в тази страна. Довиждане, Чарли.
Той последва Рут.
Далзийл довърши пинтата си, подаде чашата на Боулър и седна.
— От същото ли, сър? — попита Хат.
— Я по добре ми донеси едно „Бейбичам“ с черешка вътре — отвърна Далзийл.
Боулър се запъти отново към бара и Чарли Пен каза:
— Е, това беше нещо като японско порно. Интересно, забавно, а не разбираш нито дума.
— Така ли? Мислех, че вие драскачите си водите бележки за всичко. Не си ли спомняш за оная работа в школата за обучение на преподаватели преди няколко години?
— Смътно. Очистиха директорката май, така ли беше?
— Аха, и още един-двама. Е, нашето момче Рут беше един от главните виновници.
— Господи, наистина ли?
Пен се разсмя.
— Какво?
— Тъкмо го съветвах, че най-добрия начин да продаде книга, не е да я напише добре, а преди това да се прочуе за нещо друго.
— Така ли? Голям дипломат си, а, Чарли? Значи има литературни амбиции, а?
— Не знам. Говорехме за конкурса, който аз, Сам Джонсън и вашата Ели Паскоу бяхме мобилизирани да журираме и в който младия Рут изглежда участва.
Боулър, който тъкмо се върна с втората пинта (след като бе открил, както и много други преди него, че да си обслужващ на Анди Далзийл може и да ти излезе скъпо, но ни най-малко не ти дава право на по-добро обслужване), хвана края на разговора и отвори уста развълнувано, но тежкия като мокър камшик поглед на Дебелака спря готовите да изскочат навън думи и той надигна бутилката бира да ги натика обратно навътре.
— И каква беше тая работа с бутилката уиски? — попита Пен.
— Тоя пич счупи една моя бутилка в главата ми — отвърна Далзийл.
— И е още жив? Какво ти става, Анди? Да не си религиозен?
— Ти ме познаваш, Чарли. Никакво насилие, освен при самозащита. Което ме навежда на мисълта за Джакс Рипли. Ти се самозащитаваше, когато я нападна в Лийдс, нали?
Пен се прозя и каза:
— А-а, за това ли става дума?
— Не си изненадан май, а?
— А ти какво очакваше? Да скоча като луд с див поглед и да хукна към улицата, където твоите снайперисти от близките покриви да ме очистят? Не, не съм изненадан. Може би разочарован. Когато входната ми врата не беше избита от твоите диви орди още първия ден след убийството на бедното момиче, си помислих, че случката е или забравена, или делото се води от някой, който има поне малко разум.