— Е, и какво от това? Да не си някое от онези снобчета, дето не понасят такива неща?
— Не. Исках да кажа, не звучи на такъв, който е учил в такова място. Звучи повече на човек…
Гласът му заглъхна, явно го бе страх да продължи, но Далзийл продължи мисълта му със спокоен глас:
— … като мен, искаш да кажеш, нали? Каквото и да са му правили на Чарли там, не са успели да го накарат да говори така, като че ли си е тикнал сребърна лъжица в задника. Интересно, как ли е станало?
Добил смелост, Хат продължи:
— И двамата му родители ли са живи?
— Не знам за тях повече от това, дет’ ти го казах. Всъщност, сега като стана дума, никога не съм чувал Чарли да споменава за тях, чак до днес, когато каза, че отива да навести майка си.
— Доста възрастна трябва да е. Пен и той е на години.
— Нее, Чарли не е толкова стар, колкото изглежда — каза Далзийл. — Континентален десен, разбираш ли. Изглежда по-дърт от нас, туземците. Обича да си мисли, че минава за местен, но се познава. Това обаче не значи да изпитваш расови предразсъдъци, момко. Може да прилича на старовремски злодей с брадва в ръцете, но никъде не виждам мотив, нито дори с прожектор да си светя. Ти го чу какво каза за Рипли. Целунали се и се оправили.
— Да, сър. Но все пак, нали… искам да кажа, точно това ще каже, ако е я убил, нали?
Далзийл се засмя и каза:
— Е, сега вече мислиш като истинско ченге, момко. Не, дори и да лъжеше за това, той пак трябва да има по-добър мотив от този, дето плюела книгите му преди пет години. Не че си мисля, че това е било истинската причина да я плесне с тортата. Както му казах, според мен се е вкиснал заради нейното подмятане, че никога няма да завърши оная книга, дето я пише за Хайнц.
— Хайне — поправи го Боулър.
— Няма значение, и за двамата да е — каза Далзийл. — Както и да е, сега ми каза, че работата вървяла добре, така че мотива отива по дяволите, ако изобщо е бил мотив.
— Не съм сигурен, че ви разбирам…
— Например някой ти дигне кръвното, като ти каже, че никога няма да свършиш нещо, което си захванал и ти му го набиваш отзад като го свършиш, а не като го пречукаш. Побесняваш само поради една причина — ако си помислиш, че ония, дето ти го казват, са прави. Което именно е накарало Чарли да посегне към тортата. Но сега вече мисли, че е прекалил, а и мирът е бил подписан и подпечатан с едно здраво чукане, така че какъв е бил смисъла?
— Но нали стигнахме до заключението, че такива като Уърдман нямат нужда от мотив, не и в прекия смисъл на думата. Той си има други мотиви, спускани му свише — продължи да възразява Боулър, все още отказвайки да се пусне от Пен.
— Верно? Изобщо не трябваше да ти позволявам да слушаш ония двама загубеняци от университета — каза Далзийл със съжаление в гласа. — Още малко и ще почнеш да правиш психологически профили. Хайде тогава да те видим как ще го вместиш в картинката, а?
Тонът на Дебелака бе скептичен и подигравателен, но въпреки това на Боулър му се стори, че във въпроса му има истинско желание да го изпита, да изпробва мисловните му способности.
Той си спомни какво му бе разказала Рай за Пен и каза:
— Той е човек, който смята, че през последните двадесет, двадесет и нещо години, е бил отклонен от истинската си цел в живота, като е започнал да си изкарва хляба от някакви измислени исторически фантазии.
— И това го прави злодей номер едно? Тогава ще излезе, че на всички писатели им хлопа малко дъската, нали така? Е, тук може би наистина има частица истина.
— Така е, сър. Но истинската цел, от която Пен е бил отклонен, не е била да се впише в реалния свят, а да пише за такива неща, за каквито друг писател е писал в онзи исторически свят, който той използва за декор в романите си. Искам да кажа, виждам как се налага като директен и земен, дори малко циничен, като типичен йоркширски хулиган… — Тук той забеляза как Далзийл се взира в него с дяволита усмивка и побърза нататък: — … но дори и това е преструвка, нали? Той не е йоркширски хулиган, ходил е на частно училище, той дори не е англичанин. И ако погледнем къде прекарва вътрешния си живот, ще видим, че е много далеч от реалността, или поне така ми се струва. Точно в това се състои работата ни, нали, сър? Поне през известна част от времето. Да разберем какво всъщност става вътре в онзи човек, който се мъчи всячески да го скрие. А всеки от нас, смятам аз, през цялото време се мъчи да скрие нещо и е много трудно да се разбере какво наистина чувства или мисли човек. Но един писател, художник, трябва да изложи вътрешния си живот много повече от останалите хора, щото именно това се опитва да ни продаде.