— Съжалявам. Повече съм свикнал с хора, които се опитват да скрият нещо от мен.
— Ама и една работа си имате, а? Слушайте, бях в отпуск и обикалях из Мексико, когато са дошли съобщенията за Джакс, така че допреди два-три дни, когато се върнах, не знаех нищо. Проверих си компютъра и намерих много поща от Джакс, а заедно с него и съобщение от брат ни, който ме молеше веднага да му се обадя, а аз не го направих, защото по някакъв начин знаех, че ще ми каже за смъртта на Джакс.
— Съжалявам — каза Хат безпомощно. — Наистина е ужасно. Аз я намерих… не мога да ви опиша как се почувствах… вижте, ще го пипнем това копеле… знам, че полицаите винаги говорят така, но този път съм сериозен. Ще го пипнем това копеле!
— Точно затова исках да говоря с вас — каза Енджи. — Слушайте, защо не походите малко с мен. Ще дойдете ли в заведението?
— Ами… не… искам да кажа, не съм поканен.
— Аз ви каня. Хайде. Ако останем още малко на тази площадка, хората ще си помислят, че ви правя предложение.
Тя го хвана под ръка и леко го побутна след останалите опечалени. Хат хвърли поглед през рамо и забеляза вперените в него в погледи на Далзийл и Паскоу. Лицето на Дебелака не изразяваше нищо, но Хат нямаше нужда да е гений, за да му стане ясно какви мисли му навява този нов съюз.
— Та какво искахте да ми кажете? — попита той.
Тя отвърна:
— Вижте сега, не искам да говоря като някоя откачалка с амбиции на Шерлок, но в последния имейл от Джакс имаше нещо, което вашите хора трябва да знаят, макар че вече сигурно го знаете.
Хат не се опита да отгатва, а просто чакаше.
— Тя го е пратила същата вечер преди да я убият. В него пишеше, че току-що съобщила новината за вероятен сериен убиец и страшно се надяваше това да й помогне да получи работата в Лондон. После казваше, че трябвало да се махне от Йоркшир по най-бързия начин, тъй като оня тип щял да побеснее като чуе новините и сигурно щяло да му се прииска да я убие. Според мен тя го е казала на шега. Искам да кажа, ченгетата в Англия не трепят хора наляво и надясно току-така, нали? Обаче знаех, че трябва да го кажа на някого…
— Чакайте малко — прекъсна я Хат. — Казахте ченгета… полицай ли имахте предвид?
— Разбира се — отвърна тя нетърпеливо. — Не ме ли чувате какво ви говоря? Говоря за нейния вътрешен човек, онзи, дето й е подавал цялата информация какво става вътре в полицията и какво се каните да правите, включително и за този сериен убиец. Да не си мислите, че е спряла вниманието си само на вас? Обаче разликата между вас двамата е тази, че оня тип с удоволствие е участвал в играта. И докато пътувах насам, си помислих да не би да се е вкиснал от това, че тя е проговорила по телевизията.
— Не е кой знае какъв мотив за убийство — забеляза Хат. — Вкисването, искам да кажа.
— На някои хора им стига. Но ако му е минало през ума, че сега, след като вече го е подвела по такъв начин, ако подметне и името на информатора си — без да иска или съвсем умишлено — къде отива кариерата му? И ако трябва да й затвори устата, не е ли точно сега момента? След като току-що е направила изявлението си по телевизията? Къде бихте погледнали вие, момчета, ако знаете всичко това?
— Искате да кажете, че знаете кой е този човек? — попита Хат.
— Не — отвърна Енджи. — Никога не ми е казвала истинското му име, споменавала е само, че заемал доста висок пост.
— Слушай Енджи — каза Хат, — не с мен трябва да говориш. Налага се да докладвам за това на моите шефове, господин Далзийл и господин Паскоу. Това са онези господа, които си питала за мен, така че вече ги знаеш. Мисля, че останаха някъде зад нас и…
Той хвърли поглед през рамо, за да се увери и усети как леко подпъхнатата й в лакътя му ръка се превръща в желязна хватка.
— Не бъди глупав! — изсъска тя. — Точно това щях да направя и аз, когато се видях с тях и разбрах, че са високопоставени ченгета.
— О! — възкликна Хат, чувствайки се неуместно разочарован при разкритието, че не е първият, на когото е избрала да се довери. — И какво ти казаха?
— Нищо. Аз не им казах нищо. Джакс не ми бе казала името му. Каквото и да говорят за сигурността на тези имейли, ако си журналист, никога няма да им повярваш напълно. Но през последните няколко месеца тя ми го описа. Искам да кажа, доста изчерпателно и с интимни подробности. Така че бих могла със сигурност да го позная, ако го видя гол, но дори и облечен, описанието съвпадаше толкова, че ме накара да се откажа от идеята да разговарям с него, поради което дойдох да говоря с теб.