Лесно беше да се проследи свлачището на емоциите му, което го бе влачило през последните десетина дни. Най-напред шока от разкритията на Рипли по телевизията и страха, че участието му в тях ще излезе наяве. После смъртта й — втори шок, придружен отначало от силна вълна облекчение, последван почти веднага от една още по-силна вълна на отвращение от самия себе си затова, че е могъл да потърси — макар и за миг — утешение в смъртта на човек, с когото е бил толкова интимен. След което си бе тръгнал към къщи, към сигурността и непретенциозността на домашния комфорт, от които вероятно е очаквал да го лишат всеки момент. Сигурно тогава му се е струвало невъзможно подробното разследване на работите на Рипли, довели до убийството й, плюс естественото желание на Далзийл да узнае кой е издавал поверителна информация, да не доведат бързо Дебелака до прага му. И тогава край на всичко. Сбогом пенсия… брак… репутация… Сбогом на планирания от него следпенсионен живот…
А сега, след погребението на Джакс Рипли, у него вероятно отново се надигаше надежда, че въпреки греховете му, всичко ще се оправи. Най-малкото му се е струвало, че е по-добре да дойде на работа и да види какво става.
Бе поздравил Хат така, сякаш бе блудния син, след което се бе осведомил за хода на следствието по начин, който бе хем сондиращ, хем колеблив, като човек, който се страхува, че може да има рак, но не смее да зададе директен въпрос на лекаря си.
Накрая Хат се бе престорил, че има спешна работа и бе излязъл. Трябваше да сподели с някого и почти без да мисли, изведнъж се улови, че набира номера на библиотеката. Отначало му се стори, че Рай като че ли бърза и е леко ядосана. Страхувайки се, че може да му затвори без много приказки, той побърза да каже:
— Извинявай за безпокойството, но ти ми каза, че би искала да те държа в течение за Уърдман.
— Уърдман? Да не би…? Искаш да кажеш…? Слушай, ако ти се пие кафе, ще си взема почивката по-рано и ще го пия в „Хал“.
Където и бяха седнали на същата масата на балкона, както по-рано.
Новините за Четвъртия Диалог още не бяха разгласени, но сигурно и това скоро щеше да стане. Поне така се уверяваше Хат, докато шепнешком изясняваше подробностите на Рай. Нейният интерес и факта, че шепнешком означаваше да доближат глави един до друг, правеше риска от справедливия гняв на Далзийл — ако узнаеше, разбира се — да изглежда нещо далечно и несъществимо. Рай го бе подбутвала с въпроси и после, след като научи всичко, което искаше да узнае, тя сложи ръка върху неговата, стисна я леко и каза:
— Благодаря.
— За какво?
— Че ми се доверяваш.
— Няма проблем — отвърна той. — Всъщност, ако имаш още някоя и друга минута, има още нещо, което искам да ти доверя.
Той й бе обяснил дилемата без всякакви предисловия за дискретност. Тя го изслуша без да го прекъсва, попита дали може да види имейлите, прочете ги, повдигайки вежди — вероятно на най-нецензурните места — след което зададе въпроса си:
— И какво ще правиш сега?
И в отговор на отговора му се усмихна и каза:
— Нямаше да дойда, ако си бях помислила, че ще ми я развалиш. Виж какво, не ми е работа да продавам краставици на градинар, но първата ти работа не е ли да провериш да не би той да го е направил?
— Моля?
— Да не би той да е убил Джакс Рипли, за да й затвори устата. Нали точно затова сестра й се е обърнала именно към теб? — Тя се облегна назад, вперила поглед в изражението на лицето му, после продължи: — А-а, да, разбирам. Ти автоматически си отхвърлил тази възможност. Този твой колега може да е всякакъв извратен боклук, но щом е ченге, значи не може да бъде убиец.
— Чакай малко сега, аз го познавам, а ти — не. Честно ти казвам, няма начин…
— Няма начин — изимитира го подигравателно. — Мислех, че всичко това вече си го чувал безброй пъти от съпруги, майки, бащи, братя, съпрузи, приятели.
— Да, но… — Той млъкна, подреди си мислите и подхвана наново: — Добре, права си. Пак мисля, че детектив инспектора няма нищо общо със смъртта й… не, чакай, не защото го познавам, а просто защото няма начин той да е Уърдман, а именно Уърдман е убиеца на Джакс. Добре, ще кажеш, че той е видял Диалозите и би могъл да ги имитира, но това важи само до убийството на Рипли, защото не искаш, вярвам, да ми кажеш, че той е убил и съветника Стийл, нали?
Рай, дъвчейки хапката кроасан, преглътна и отвърна:
— Човек може да надебелее с теб. Искам да кажа, успявам да си отворя устата само ако трябва да слагам нещо за ядене в нея, докато ти в това време ми казваш какво искам или какво не искам да кажа.