— Извинявай — каза той. — Но разбра какво искам да кажа, нали?
— Може би. Добре, наистина изглежда слабо вероятно, макар Стийл и Рипли като че ли съзаклятничеха нещо, не мислиш ли? И може твоя детектив инспектор да си е помислил, че Джакс го е посветила в малката им тайна. Но това няма значение. Това, което искам да кажа е, че ти първо трябва да елиминираш тази възможност, за да ти остане само решението дали да го издадеш или не. Той не ти е приятел, нали?
— В никакъв случай.
— И е нямал нищо против да остави оня йоркширски йети, когото наричаш свой шеф, да си мисли, че поверителната информация я изнасяш ти, нали така?
— Не знам дали е знаел за това — каза Хат.
— Ето пак почваш със защитата. Какво толкова те интересува какво ще стане с тоя тип? Мамил е жена си, мамил е и колегите си. Прилича ми точно на боклук, който трябва да си получи заслуженото.
Тя го загледа предизвикателно.
Той поклати глава и каза:
— Не, не е боклук. Работи като полицай вече трийсет години и по всички показатели е бил добро ченге. Дебелия Анди да го е пратил по дяволите още много отдавна, ако не е бил. И сега идва края на кариерата му и вероятно си е помислил като какво ли ще бъде с това малко хубаво пиленце, наполовина на неговата възраст, което само му се тика в ръцете…
— Значи тя е виновна?
— Никой не е виновен, но ти вече прочете имейлите. Човека прекрачва във втората половина на живота си, отдават му се последни шансове, наречи го както щеш, но той просто е бил примамка. Колкото до нещата, които й е разказвал… е, не може да се каже, че от тях е зависел живота на планетата.
— Но живота на Джакс си е отишъл.
— Тя е поела риск. И наистина пресили нещата. До този момент имахме само два съмнителни смъртни случая, а тя ги представи така, сякаш по улиците вилнее огнедишащ дракон. Не е виновен той, макар да съм убеден, че се самообвинява. Но тъй или иначе, един живот си е отишъл. Струва ли си още един, питам се.
— И как си отговаряш?
Той се ухили и каза:
— Е, сигурно ще ти е приятно да научиш, че ще се вслушам в един отличен съвет, който току-що получих. Ще проверя алибито му за нощта, през която Джакс беше убита и след като разбера, ще знам как да постъпя.
Тя му се усмихна широко и отвърна:
— Знаеш ли, от теб може да стане нещо… Това ли е всичко. Защото работното ми време започна да тече преди малко.
— Кажи им, че се занимаваш с проблеми на един данъкоплатец. Това ще облекчи съвестта ти. А за да облекчи и моята — докато чакаше да те разпита сержант Уийлд в галерията, говори ли с някого?
— Да. Никой не ни беше забранил да говорим, нали? Защо питаш?
— Ами защото когато си се върнала в библиотеката да си прибереш нещата, не посочваш изрично да си видяла някого и се запитах дали, след като си приказвала с някого докато чакаш, си споменала за това твое отиване до библиотеката.
Умът й бе бърз като светкавица.
— За да им дам нещо като алиби, като споменат, че са ме видели там, това ли искаш да кажеш?
— Горе-долу.
Сега вече тя се разсърди и на Хат му стана ясно, че целия му добър подход отива по дяволите.
— За Дик ли става дума? За него, нали?
— Не — възрази той. — Добре де, той каза, че те е видял там, а ти не казваш, че си го видяла…
— Което означава, че лъже? Щом той не е бил там, когато аз съм била, значи е бил в тоалетната и е убивал съветника Стийл, това ли искаш да кажеш? Господи Боже, когато си нарочите някого, пред нищо не се спирате, нали? Нищо чудно, че затворите са пълни с невинни хора, попаднали там от лупингите ви!
Тя се изправи рязко, преобръщайки кафето си и той скочи, за да не го полее, след което бързо каза:
— Идеята е вярна, но сбърка с човека. Става дума за тоя писач Пен, за него искам да разбера. Той казва, че ви видял и теб, и Дий. Обаче никой от двама ви не споменава да го е виждал.
Той видя как гнева се оттегля от лицето й и си помисли, но прояви благоразумието да не се изкаже на глас, че очарователния начин, по който изразява негодуванието си от възможно нарушение на човешките права, не се простира дотам, че да включва и Чарли Пен.
— Да — каза тя бавно, — мога твърдо да заявя, че не съм го забелязала. И пак да, когато си бъбрехме с Дик, докато чакахме да дадем показанията си, Пен се навърташе наоколо, както впрочем винаги. Ама ти да не би наистина да предполагаш, че…