Мечти за продан. Очите му се овлажниха.
„Детективите не плачат — каза си той. — Те просто си вършат работата.“
Той заотстъпва към вратата по същия внимателен начин, по който влезе. Отвън на площадката се вдигаше голям шум, гласът на Рут се извиси сърдито над всички, отговори му гласа на Боулър, отначало успокоителен, а след това строг. По-добре първо да задейства машината, а после да въдворява ред. Той извади телефона и набра.
Тъкмо бе стигнал до половината на инструктажа, когато децибелите отвън достигнаха най-високата си стойност и вратата изведнъж се отвори с трясък, блъскайки го по гърба и тласвайки го напред в стаята.
— Сам! Сам! — изпищя Франи Рут. — Боже мой! С-а-а-а-а-м!
Той се спусна напред и като нищо щеше да се хвърли върху трупа, ако Паскоу не бе успял да докачи единия му крак и да го просне на пода, след което вътре влетя засилен Хат Боулър, препъна се в тях и тримата се затъркаляха в псуваща и ругаеща купчина на пода.
Минаха още няколко минути, докато двамата извлекат разстроения мъж от стаята, но още щом вратата се затвори, цялата сила и емоции сякаш напуснаха Рут и подпрял гръб на стената, той се свлече надолу и остана така със сведена между коленете глава като изваяно на кулата на някоя катедрала дяволче.
— Съжалявам, сър — прошепна Боулър на Паскоу. — Той просто избухна. И е много по-силен, отколкото изглежда на пръв поглед.
— Знам — отвърна Паскоу.
Той се взираше с немигащ поглед в сведената глава на Рут. Очите му не се виждаха — ако бяха отворени, нямаше да виждат нищо друго, освен пода.
Защо тогава имам чувството, че копелето ме гледа, запита се Паскоу.
Глава двадесет и трета
Още от самото начало именно Франи Рут бе този, който започна да настоява, че това е убийство. Което, както забеляза Далзийл, бе странно, защото ако тръгнеха да търсят заподозрян, той бе единствения кандидат, с който разполагаха.
— Значи ще бъдем глупаци, ако не го приберем — каза Паскоу и готовността му да действа като че ли пролича.
— А, не — поклати глава Далзийл. — Преди да приемеш харизан кон, най-напред му виж зъбите. Четири вероятности. Естествена смърт, злополука, самоубийство, убийство. Патолозите може да ни подскажат нещичко, но в момента разполагаме само с човек имал сърдечни проблеми, който си е умрял мирно и тихо до огъня у дома. Бог да дава всекиму такъв край.
Това благочестиво изявление бе съпроводено от мазната усмивка на телевизионен евангелист, нямащ търпение да се измъкне от душното студио и да се върне в хотела си, където го чакат няколко самодиви в прозрачни премени, готови да успокоят грешната му плът.
— Сър, разбирам, че ни натискат за тая работа с Уърдман…
— Уърдман? Какво общо има това, по дяволите, с Уърдман — викна Далзийл, мигновено изтривайки мазната усмивка от лицето си и заменяйки я със зловещо озъбване. — Ето защо натискам капака на диалога на Стийл. Ако това се разчуе, всички ще почнат като теб. Падне ли някоя стара баба по стълбите, ще кажат, че е работа на Уърдман!
Това бе толкова крещящо несправедливо, че Паскоу — нещо съвсем нетипично за него — се поддаде на провокацията.
— Е, аз смятам, че правите голяма грешка тук, сър. Добре, няма нищо, което да предполага, че Уърдман има нещо общо със смъртта на Сам, но ако Уърдман извърши още едно убийство, ще се наложи да давате безброй обяснения.
— О, не, няма. За даване на обяснения аз съм си взел такива умни пичове като теб.
— В такъв случай би трябвало да ме послушате, когато казвам, че Рут има причина да твърди, че това е убийство.
— Блъфира според теб, а? Защото той го е направил? Нее, признавам, че може да изпитва чувство на вина, но има най-различни чувства за вина. Ами ако между тях е имало нещо…
— Нещо?
— Аха. Нещо. Като например да си бъркат по дупките. Опитах се да ти спестя изчервяването, ама не стана. През онази неделя са отишли в апартамента му да се изтракат набързо и са се сдърпали. Рут изхвърчава разярен навън. Джонсън си мисли, че той ще се върне всеки момент, сяда си пред камината с книжка и кафе, после изведнъж психиката му реагира на цялата караница със закъснение и той опъва петалите.