Хакуърт отхапа от сандвича си, правилно предположил, че месото ще бъде жилаво и ще му даде достатъчно време да обмисли положението, докато кътниците му се борят с него. Оказа се, че наистина разполага с много време; но както му се случваше обикновено в подобни случаи, не можа да се съсредоточи върху конкретната тема. Единственото, за което можеше да мисли, бе вкусът на соса. Ако описанието на съставките върху етикета можеше да се чете, то сигурно щеше да изглежда горе-долу така:
Вода, меласа от долнокачествен портвайн, вносен мексикански пипер, сол, чесън, джинджифил, доматено пюре, волска мас, дим от истинска цикория, енфие, нарязани на ситно фасове, ферментирала утайка от тъмна бира „Гинес“, смлени уранови остатъци, сърцевини от автомобилни заглушители, мононатриев глутамит, нитрати, нитрити, нитроти и нитрути, стрити косми от свинска зурла, динамит, активен въглен, главички на кибритени клечки, използвани пръчици за почистване на лули, никотин, въглен, уиски от първа преварка, пушени телешки лимфни възли, есенни листа, червена дезинфектираща амониева киселина, битуминозни каменни въглища, радиоактивни частици, принтерно мастило, белина за пране, препарат за почистване на канализации, син хризолитов азбест, водорасли, сярна киселина, цианова киселина и естествени ароматизатори.
Не можеше да не се засмее при мисълта за пълната си злополучност както сега, така и през въпросната нощ.
— Трябва да призная, че неотдавнашните ми посещения на Земите под аренда ме накараха да не желая подобно нещо отново. — Думите му предизвикаха същите леко насмешливи, всезнаещи усмивки по лицата на събеседниците му. Хакуърт продължи: — Не виждах никаква причина да докладвам на властите на Атлантида за нападението…
— Причина е нямало — прекъсна го майор Нейпиър. — Шанхайската полиция обаче е можело да се заинтересува.
— А-ха, ясно. На тях обаче също не съобщих, просто заради репутацията им.
Подобно стандартно измиване на ръцете би предизвикало палав смях у всекиго. Хакуърт беше изненадан, че нито Финкъл-Макгроу, нито Нейпиър захапаха стръвта.
— Но въпреки това — каза Найпиър, — лейтенант Чанг опроверга тази репутация, когато ви донесе шапката, нали, вече негодна за нищо. Донесе ви я лично извън работното си време, вместо да ви я изпрати по пощата или просто да я изхвърли.
— Да — съгласи се Хакуърт, — така направи.
— Стори ни се доста странно. Макар и да не сме си и помислили да разпитваме за подробностите на разговора ви с лейтенант Чанг или пък да ви се бъркаме по някакъв начин в работата, на някои подозрителни умове тук — такива, които по всяка вероятност са имали вземане-даване с ориенталската среда достатъчно дълго — им хрумна, че намеренията на лейтенант Чанг може и да не са били съвсем почтени и че може да се окаже полезно да го понаблюдаваме. В същото време, от гледна точка на вашата безопасност, решихме да ви държим под покровителственото си наблюдение по време на следващите ви пътешествия отвъд решетката-глутница. — Нейпиър подраска още малко по листа си. Хакуърт наблюдаваше как бледосините му очи скачат нагоре-надолу, докато разните съобщения се материализираха на повърхността му.
— След това сте отишъл още веднъж до Земите под аренда — всъщност по Високото шосе, през Пудонг, та чак до Стария град на Шанхай — обясни Нейпиър. — Там системата ни за наблюдение или е излязла от строя, или е била заглушена от някакви контрамерки. Върнал сте се няколко часа по-късно с липсващо парче кожа от задника ви. — Изведнъж Нейпиър хвърли листа върху бюрото си, погледна Хакуърт за първи път продължително, като премигна няколко пъти, за да фокусира погледа си, и се отпусна назад към проектираната от някой садист облегалка на стола. — Това въобще не е първият път, когато някой поданик на Нейно величество тръгва на нощна разходка в онези диви територии и се завръща с белези от побой. Обикновено обаче побоят съвсем не е толкова сериозен и също така обикновено жертвата сама си плаща да й бъде направено точно това. Моето лично мнение, господин Хакуърт, е, че вас въобще не ви интересува точно този порок.
— Вашата преценка е вярна, сър — каза Хакуърт малко разгорещено.
Самопризнанието го поставяше в положение, в което трябваше да даде някакво по-добро обяснение за белега напречно на задните му части. Всъщност не бе необходимо да обяснява каквото и да било — това беше неформален обяд, а не полицейски разпит, — но вече пострадалата му правдоподобност щеше да загуби още повече, ако оставеше това без коментар. Сякаш за да подсилят усещането за това, двамата други мъже останаха безмълвни доста дълго.