— Имате ли някакви по-нови сведения за мъжа на име Чанг? — попита Хакуърт.
— Много е странно, че задавате този въпрос. По-точно е да се каже бившият лейтенант. Неговата колежка на име Пао, както и шефът им — магистрат на име Фенг — са си подали вкупом оставките преди около месец. Излезли са отново на повърхността в Средното кралство.
— Вероятно ви е учудило съвпадението, че един съдия, който има навика да наказва хората с бой с пръчка, става служител на Средното кралство, а скоро след това един инженер от Нова Атлантида се завръща от посещение във въпросния анклав и по тялото му има белези от бой с пръчка.
— Като ви слушам сега, наистина ми изглежда странно — призна майор Нейпиър.
Лордът на справедливостта се намеси:
— Човек може да стигне до заключението, че въпросният инженер дължи нещо на някоя важна клечка в този анклав и че правораздавателната система е била използвана като данъчна служба.
Нейпиър вече беше готов със своя дял от веригата.
— Един такъв инженер, ако въобще съществува разбира се, може би ще се изненада, когато разбере, че Джон Зайбатсу е много любопитен по отношение на въпросния шанхайски господин — един почти равен на бога мандарин от Небесното кралство, ако е същият, за когото си мислим ние, — а също така и че се опитваме от известно време почти без никакъв успех да получим информация за неговата дейност. Така, ако шанхайският господин реши да поиска нашият инженер да участва в дейности, които ние обикновено смятаме за неетични и дори предателски, да можем да заемем една нетипично опрощаваща позиция. При условие, разбира се, че инженерът ни държи в течение.
— Разбирам. Означава ли това, че става въпрос за нещо като двоен агент? — попита Хакуърт.
Нейпиър подскочи така, сякаш самия него току-що го бяха ударили с пръчка.
— Това е една покъртително несполучлива фраза. Ще ви простя обаче, защото я използвате в този контекст.
— А тогава Джон Зайбатсу ще се ангажира ли официално с това положение на нещата?
— Така не се прави — отвърна майор Нейпиър.
— Точно от това се страхувах — сподели Хакуърт.
— Обикновено подобни ангажименти са чисто формални, защото в повечето случаи участникът няма почти никакъв избор.
— Да — каза Хакуърт, — разбирам какво имате предвид.
— Ангажиментът е морален, въпрос на чест е — обясни Финкъл-Макгроу. — Фактът, че подобен инженер изпада в беда, е доказателство за повечко лицемерие от негова страна. Ние сме склонни да си затворим очите пред подобна тривиална и преходна слабост. Ако впоследствие обаче той извърши и предателство, нещата разбира се стават различни; ако обаче си изиграе добре ролята и достави информация на Обединените сили на Нейно величество, то тогава той ще е превърнал много своевременно една малка грешка във велик героичен подвиг. Може би си давате сметка, че е съвсем нормално героите да бъдат посвещавани в рицарски звания, освен разни други доста осезаеми награди.
За няколко секунди Хакуърт не можа да проговори от изненада. Беше очаквал, че ще го изпратят на заточение, което може би си беше заслужил. Простото опрощаване щеше да е повече от това, на което можеше да се надява. Финкъл-Макгроу обаче му даваше възможност за нещо много по-велико: шанс да стане част от ниските рангове на благородниците. Един благороднически дял в племенното предприятие. Имаше един-единствен отговор, който можеше да даде, и той го измърмори, преди да е изпаднал в несвяст.
— Благодаря за благосклонността ви. Приемам назначението си. Можете да смятате, че отсега нататък ще съм в служба на Нейно величество.
— Келнер! Донесете, моля, бутилка шампанско — извика майор Нейпиър. — Струва ми се, че имаме повод за празнуване.
Извън Черната крепост злата мащеха на Нел продължила да живее както си иска и да забавлява посетителите. През няколко седмици над хоризонта минавал кораб и пускал котва в малкото заливче, където бащата на Нел навремето бил завързвал рибарската си лодка. По някой важен господин пристигал на брега с личните си гребци и оставал в къщата с майката на Нел за няколко дни, седмици или месеци. В края на престоя тя винаги започвала да крещи на госта си, което Харв и Нел чували дори през плътните стени на крепостта, и когато на посетителя му идвало до гуша от всичко това, той се връщал обратно на кораба и отплавал, а лошата царица оставала разплакана на брега с разбито сърце. Принцеса Нел, която в началото мразела мащехата си, започнала да я съжалява в известен смисъл и да си дава сметка, че царицата е затворена в затвор, който сама е сътворила и който бил още по-мрачен и студен от Черната крепост.