Небето на изток започна да просветлява…
По дяволите. Махай се оттам, Нел!
Динозавър тъкмо разказваше на принцеса Нел за една вещица, която превръщала хората в прасета, когато изведнъж — хоп, и той се превърна в плюшена играчка. Слънцето беше изгряло.
Нел малко се изненада от това развитие на нещата и затвори „Буквара“ за известно време, заслушана в тъмното в хриптенето на Харв и хъркането на Бърт в съседната стая. Бе очаквала с нетърпение момента, когато Динозавър щеше да убие барон Бърт, също както бе направил Одисей с циклопите. Сега обаче това нямаше да се случи. Барон Бърт щеше да се събуди, да разбере, че са го измамили и да ги напердаши още по-здраво. Щяха да си останат в Черната крепост завинаги.
На Нел й беше писнало да стои в Черната крепост. Знаеше, че е дошло времето да се махне оттам.
Тя отвори „Буквара“.
— Принцеса Нел знаела какво трябва да направи — каза Нел. После затвори книгата и я остави на възглавницата си.
Дори да не се бе научила да чете добре, пак щеше да намери онова, което й трябваше, с помощта на медиаглифите на синтетичния компилатор. Беше едно нещо, което бе видяла да използват хората в старите пасиви, нещо, което беше видяла, когато предишният приятел на Мама Брад я беше водил да види конюшнята в Давтейл. Наричаше се отвертка и човек можеше да накара компилатора да ги произвежда най-различни: дълги, къси, тънки, дебели.
Тя накара машината да направи една много дълга и тънка отвертка. Когато беше готова, машината както винаги издаде съскащ звук и на Нел й се стори, че чува как Бърт се върти на дивана.
Надникна във всекидневната. Той си лежеше там със затворени очи, но ръцете му мърдаха. Завъртя веднъж главата си наляво и надясно, при което Нел видя просветването на полуотворените му очи.
Щеше да се събуди всеки момент и да я нарани още повече.
Тя хвана отвертката пред себе си като копие и хукна право към него.
Точно в последния момент се разколеба. Инструментът се отклони и се плъзна по челото му, като остави следа от червени резки. Нел беше толкова ужасена, че го изпусна и отскочи назад. Бърт замята главата си като обезумял.
Той отвори очи и погледна право към Нел. След това вдигна ръка към челото си и когато я свали, тя беше цялата в кръв. Бърт седна на дивана, все още не на себе си напълно. Отвертката се търколи и падна на пода. Той я вдигна и видя, че върхът й е окървавен, след това впери поглед в Нел, която се бе свила в ъгъла на стаята.
Нел знаеше, че е сгрешила. Динозавър й беше казал да избяга, но вместо това тя го бе измъчила с въпросите си.
— Харв! — каза тя. Гласът й обаче беше съвсем дрезгав и стържещ, също като на мишка. — Трябва да отлитаме!
— Да, да, ще полетиш и още как — изръмжа Бърт, като свали краката си на пода. — Право през прозореца ще полетиш.
Появи се Харв. В болната си ръка носеше нунджагото си, а в здравата — „Буквара“. Книгата висеше разтворена на една илюстрация, на която принцеса Нел и Харв бягат от Черната крепост, а барон Бърт ги преследва.
— Нел, книгата ти ми проговори — възкликна той. — Каза, че трябва да бягаме. — Точно тогава видя как Бърт става от дивана с окървавената отвертка в ръка.
Харв не си прави труда да използва оръжието си. Той хукна през стаята и пусна книгата, за да може да освободи здравата си ръка и да отвори вратата. Нел, която бе замръзнала в ъгъла от известно време, се спусна към вратата като стрела, която най-сетне са изстреляли от лъка, но по пътя успя да грабне „Буквара“. Хукнаха по коридора, а Бърт беше зад тях само на няколко крачки.
Фоайето с асансьорите се намираше на известно разстояние. Като по импулс, Нел спря и клекна на пътя на Бърт. Харв се обърна към нея ужасен.
— Нел! — извика той.
Тупащите нозе на Бърт се фраснаха странично в Нел. Той политна напред и се приземи с гръм и трясък върху пода на коридора, при което продължи да се плъзга на известно разстояние. Това го докара точно до краката на Харв, който се бе извърнал, за да го посрещне и въртеше нунджаго. Успя на няколко пъти да го удари по главата, но беше много изплашен и не можа да се справи особено добре. Бърт посегна с едната си ръка и хвана веригата, която свързваше двете части на оръжието. Нел вече бе станала на крака и нападна Бърт откъм гърба; тя се спусна напред и заби зъби в меката част на палеца му. После се случи нещо бързо и объркано, Нел се търколи по пода, Харв я издърпа отново на крака, тя посегна назад да си вземе „Буквара“, който пак беше изпуснала. Хукнаха надолу по аварийните стълби и започнаха да се промъкват през тунела от урина, графити и отпадъци, прескачайки странните заспали там тела. Бърт влезе в стълбището по петите им, две площадки след тях. Той се опита да мине напряко, като прескочи парапета, както беше виждал да правят в интерактивите, но пияното му тяло не можа да изимитира медийните герои и той се търколи надолу до следващата площадка, като междувременно бълваше ругатни и викове, позеленял от болка и гняв. Нел и Харв продължиха да бягат.