Выбрать главу

— Да.

— Аз съм наблюдавал някои от тези сесии.

— Знам.

— Изглежда ми малко по-различно от обичайните детски истории. Има си го образователният елемент, но е някак по-мрачно. Доста непроменени неща от братя Грим. Въздействащо.

— Да.

— Много ми е странно, че едно дете може да прекарва толкова време…

— И на мен. — Миранда отпи отново, след което отхапа от стръка целина и подъвка известно време замислено. — В крайна сметка се получава така, че аз възпитавам децата на някого си.

Карл я погледна право в очите за първи път от доста време.

— И току-що беше изсрано някакво много голямо лайно.

— Някакво много голямо лайно, да.

Карл кимна.

— Толкова е голямо — продължи Миранда, — че в момента не знам дали момиченцето е живо, или не.

Карл вдигна поглед към красивия старинен часовник на стената, чийто циферблат беше пожълтял от полепналите по него катран и никотин през последния век и половина.

— Ако е жива — каза той, — то по всяка вероятност има нужда от теб.

— Точно така — съгласи се Миранда. Стана и тръгна към изхода. Изведнъж обаче, още преди Карл да успее да реагира, тя се завъртя на токчето си, наведе се и го целуна по бузата.

— О, я стига — скастри я той.

— До скоро, Карл. Благодаря ти. — И Миранда побягна по тясното стълбище, което водеше към нейната работна кутийка.

Барон Бърт лежал мъртъв на пода в Черната крепост. Принцеса Нел била ужасена от всичката кръв, която се леела от раната му, но се приближила смело към него и откопчала връзката с ключовете за дванайсетте катинара от колана му. След това събрала нощните си приятелчета, загърнала ги в една по-големичка салфетка и набързо приготвила храна за пикник, докато Харв събирал одеяла, въжета и разни инструменти за пътешествието им.

Тъкмо вървели през двора на Черната крепост по посока на голямата порта с дванайсетте катинара, когато изведнъж пред тях застанала злата царица — висока като великан, — обгърната от светкавици и гръмотевици! От очите й се леели сълзи, които се превръщали в кървави капки, докато се търкаляли надолу по лицето й.

— Вие ми го отнехте! — извикала тя. И Нел разбрала, че това е нещо ужасно за злата й мащеха, защото се чувствала слаба и безпомощна без мъж до себе си. — Заради това ще ви прокълна да останете завинаги затворени в Черната крепост! — И посегнала с ръка като пипало и грабнала връзката ключове от ръката на Нел. След това се превърнала в голям лешояд и отлетяла над океана към Отвъдната земя.

— С нас е свършено! — извикал Харв. — Сега никога няма да можем да се измъкнем от това място! — Но принцеса Нел не губела надежда.

Скоро след като царицата била изчезнала към хоризонта, при тях долетяла една друга птица. Бил гарванът — техният приятел от Отвъдната земя, който ги посещавал редовно и ги забавлявал с разкази за далечни земи и прочути герои.

— Сега е единственият ви шанс да избягате — рекъл той. — Злата царица е замесена в голяма магьосническа битка с кралете и кралиците на приказното царство в Отвъдната земя. Хвърлете едно въже през онази дупка и спокойно изпълзете навън.

Принцеса Нел и Харв се качили по стълбата до едно от укрепленията от двете страни на главната порта на Черната крепост. Те имали тесни прозорчета, от които в старите времена войниците пускали стрелите си по нападателите. Харв завързал единия край на въжето за някаква кука в стената, а самото въже хвърлил през тясното прозорче. Принцеса Нел метнала навън приятелчетата си, защото знаела, че ще се приземят непокътнати. След това се провряла през прозорчето и се спуснала по въжето.

— Тръгвай след мен, Харв! — извикала тя. — Тук долу всичко е наред и просто не можеш да си представиш колко е светло!

— Не мога — отвърнал й той. — Много съм голям да мина през отвора. — И той започнал да й хвърля самуните хляб, бучките сирене, меховете с вино и кутиите с туршия, които си били приготвили за обяд.

— Тогава се връщам обратно по въжето и оставам с теб — казала му благородно принцеса Нел.

— Не! — отсякъл Харв и навил въжето, като оставил принцесата навън.

— Ама аз ще се загубя без теб! — извикала тя.

— Недей да говориш като мащехата си — обяснил й Харв. — Ти си едно силно, умно и смело момиченце и можеш да се справиш без мен.