— Ама нали следвах пътеката внимателно — възкликнала Нел.
— Този път е един от триковете на крал Сврака — отвърнала Пурпур. — Кръгъл е. За да можем да намерим замъка му, трябва да си сложим умните шапчици и да помислим със собствените си глави, защото всичко в тази страна е някакъв трик.
— Но как ще намерим замъка му, ако всички пътища са направени с цел да ни заблудят? — попитало зайчето Питър.
— Нел, носиш ли си иглата за шиене? — попитала Пурпур.
— Да — казала Нел, след което бръкнала в джобчето си и извадила чантичката с разни нужни принадлежности.
— Питър, носиш ли си вълшебния камък? — продължила Пурпур.
— Да — отвърнал Питър и извадил камъка от джоба си. Не приличал на вълшебен, защото представлявал една сива буца, но имал вълшебната способност да привлича малки парченца метал.
— Пате, а ти можеш ли да запазиш корковата тапа от една от бутилките с лимонада?
— Тази е почти празна — отвърнало Патето.
— Много добре. Трябва ни и купа вода — рекла Пурпур, след което събрала трите неща от приятелите си.
Нел продължи да чете „Буквара“, при което научи как Пурпур направила компас, като намагнетизирала иглата, прокарала я през корковата тапа, която пък пуснала да плува в купата с вода. Прочете за тридневното им пътуване през земите на крал Сврака, както и за всички трикове, които срещнали по пътя си — животни, които им крадяли храната, подвижни пясъци, внезапни дъждовни бури, ароматни, но отровни горски ягоди, уловки, капани и ями, които били заложени, за да се хващат неканени гости. Нел знаеше, че ако иска, може да се върне назад и да задава въпроси за всичко това по-късно и да прекара много часове над тази част от пътешествието им. Важното обаче като че ли бяха разговорите с Питър, с които всеки ден привършваха приключенията.
Зайчето Питър бил техен водач през всичките опасности. Имал остър поглед от многото моркови, а огромните му уши усещали задаващите се неприятности от много километри. Душещият му нос веднага откривал опасностите, а умът му бил толкова остър, че мигновено разбирал триковете на крал Сврака. Не след дълго те стигнали до покрайнините на града на крал Сврака, около който дори нямало стена, защото кралят бил напълно уверен, че никой натрапник не ще може да премине през всичките уловки и капани в гората.
Градът на крал Сврака бил по-страшен за принцеса Нел от която и да било дива пустош, поради което тя по-скоро била готова да повери живота си в лапите на дивите зверове, отколкото в ръцете на повечето хора там. Опитали се да поспят на една приятна полянка с дървета насред града, която напомняла на принцеса Нел за полянките на Омагьосания остров. Но още преди да успеят да се настанят, се появила една ръмжаща хиена с червени очи и окървавени зъби, която веднага ги прогонила.
— Може би ще успеем да се промъкнем обратно на полянката, когато стане тъмно и хиената няма да може да ни види — предложила Нел.
— Хиената може да ни вижда по всяко време, дори и на тъмно, защото вижда инфрачервената светлина, която идва от телата ни — обяснила Пурпур.
Накрая Нел, Питър, Патето и Пурпур намерили място да се подслонят в едно поле, където живеели и други хора. Патето направило малък бивак и запалило огън и всички яли супа, преди да си легнат. Но колкото и да се опитвала, принцеса Нел не могла да заспи. Видяла, че и зайчето Питър не може да заспи; през цялото време то просто седяло с гръб към огъня и гледало в тъмното.
— Защо гледаш само в тъмното, а не като нас — към огъня? — попитала го Нел.
— Защото опасностите идват от тъмното — отвърнал Питър, — а от огъня идват само илюзии. Когато бях малко зайче, което забягна от дома си, това бе първият урок, който научих.
След това Питър разказа историята на собствения си живот, също както по-рано бе направил Динозавър на страниците на „Буквара“. Разказваше как заедно с братята си избягал от къщи и как били преследвани от разни котки, лешояди, невестулки, кучета и хора, които гледали на тях не като на безобидни малки авантюристи, а като на обяд. Питър бил единственият, който оцелял, защото бил най-умният.
— Реших, че един ден ще отмъстя за братчетата си — завършил Питър.
— И отмъсти ли?
— Е, това също е една много дълга история.