— Извинете, мадам, но коя е Аглая? — попита Нел, вперила поглед в картината над рамото на госпожица Матисън.
— Моля? — възкликна госпожица Матисън и започна процедурата на обръщането на главата си, за да погледне, което на нейната възраст си беше истинско предизвикателство към строителното инженерство със значителна сложност и продължителност.
— Тъй като името на вашето училище е „Трите грации“, си позволих да предположа, че картината зад вас е на същата тема — обясни Нел, — защото те приличат повече на грации, отколкото на фурии или орисници. Чудя се дали ще бъдете така любезна да ме осведомите коя от дамите изобразява Аглая или блясък.
— А другите две са? — попита госпожица Матисън с ъгълчето на устата си, защото до този момент почти беше успяла да се извърне назад.
— Ефросина или радост и Талия или разцвет — отвърна Нел.
— Дали ще се осмелиш ти да предположиш? — попита госпожица Матисън.
— Дамата вдясно носи цветя, поради което предполагам, че е Талия.
— Ето това наричам добре обмислено предположение.
— Дамата в средата изглежда толкова щастлива, че сигурно е Ефросина, а тази вляво е окъпана от слънчеви лъчи, значи трябва да е Аглая.
— Е, както виждаш, никоя от тях няма табелка с име, така че трябва да се задоволим с предположенията си — каза госпожица Матисън. — Твоите разсъждения ми изглеждат напълно логични. Освен това съм съгласна, че не са нито фуриите, нито орисниците.
— Училището е интернат, което означава, че повечето от учениците живеят в него. Ти обаче няма да живееш тук — обясни Рита, — защото не е правилно.
Вече яздеха Яйчена черупка през гората на път към къщи.
— Защо да не е правилно?
— Защото си избягала от къщи, което създава правни проблеми.
— Незаконно ли беше, че избягах?
— При някои племена децата се смятат за икономически аспект на родителите си. Поради което, ако една филозона приюти бегълци от друга, това може да окаже вероятен икономически ефект, който е покрит от ОИП.
Рита погледна назад към Нел и я похвали доста хладно:
— Имаш си добър спонсор в Нова Атлантида. Не знам кой е. Не знам и защо го прави. Изглежда обаче, че този човек не може да поеме риска да попадне под правните удари на ОИП. Заради това е уредено да останеш в Давтейл засега. Ние знаем, че някои от приятелите на майка ти са се отнасяли зле към теб, поради което в Давтейл надделява мнението да те приемем. Не можем обаче да те оставим в общността на Воденицата, защото ако влезем в конфликт с Протокола, той може да ни провали отношенията с новите ни клиенти от Нова Атлантида. И така се реши, че ще останеш при единствения човек в Давтейл, който няма никакви клиенти тук.
— И кой е той?
— Ти вече го познаваш — отговори й Рита.
Къщата на управителя Муър беше толкова слабо осветена и така пълна с разни стари неща, че на някои места дори Нел трябваше да минава странично. От един корниз, който вървеше покрай всички стени на стаята на половин метър под тавана, висяха дълги ленти от пожълтяла оризова хартия, обсипани с големи китайски йероглифи и напръскани с червени печати. Нел последва Рита в една още по-малка, тъмна и претъпкана стаичка, чиято основна украса беше големият портрет на някакъв свиреп мъж с мустаци тип Фу Манчу, брадичка и бакембарди, които изникваха пред ушите му и стигаха чак до под мишниците му. Мъжът носеше изкусно изработена броня и ризница, украсени с лъвски глави. Без да се усети, Нел отстъпи назад от тази страховита картина, препъна се в макета на голяма гайда, проснат на пода, и се блъсна в някаква огромна калайдисана медна кофа, която пък произведе невероятно шумни звуци. От една равна цепнатина на възглавничката на палеца й шурна кръв и Нел си даде сметка, че кофата се използва като склад за съхраняване на стари ръждясали саби от най-различен вид.