— Добре ли си? — попита Рита. От две стъклени врати зад нея идваше синкава светлина, която обливаше гърба й. Нел постави палеца в устата си и се опита да се вземе в ръце.
Стъклените врати водеха към градината на управителя — едно изобилие от най-различни видове мушкато, класица, глициния и изпражнения от уелските кученца. От отсрещната страна на едно малко езерце в бледо бежов цвят се издигаше малка градинска постройка. Също като тази и тя беше построена с тухли от червено-кафяв камък, а покривът се състоеше от плочи с незаравнени краища от зелено-сив аспид. Самият управител Муър можеше да бъде описан как зад един екран от някак дългокраки рододендрони работи неуморно с лопатката си под непрестанния тормоз на хапещите глезените му уелски кученца.
Риза не носеше, но пък виж, пола имаше: от червен кариран плат. Нел почти не можа да обърне внимание на това несъответствие, защото когато чуха как Рита натиска бравата на стъклената врата, кученцата се втурнаха с писклив лай, което извади самия управител от унеса му. Той се приближи към посетителките си, примижавайки през тъмното стъкло, но веднага след като се показа в цял ръст иззад рододендроните, Нел забеляза, че с плътта му нещо не е наред. Като цяло беше доста добре сложен, мускулест, малко възпълничък около кръста и очевидно в добро здраве. Кожата му обаче бе в два цвята, което му придаваше някак мраморен вид. Изглеждаше така, сякаш през тялото му бяха преминали червеи, които си бяха прояли вътрешни коридорчета, запълнени впоследствие с нещо, което не беше най-подходящото.
Преди да успее да го разгледа по-подробно, той грабна ризата си от облегалката на един градински стол и си я наметна. След това подложи кученцата на двуминутна тренировка по спазване на вътрешния ред, като използваше едно местенце с покрити с мъх плочи като парадна плаца, за да критикува строго поведението им с достатъчно висок тон, че да се чува и през стъклената врата. Кученцата се направиха, че слушат внимателно. В края на представлението управителят Муър излетя през стъклената врата.
— Само след минутка ще бъда на ваше разположение — каза той и изчезна в една задна стаичка за четвърт час.
Когато се върна, вече беше облечен в костюм от груб вълнен плат и пуловер с едра плетка над една доста прилично изглеждаща бяла риза. Последният артикул бе твърде фин, за да попречи на останалите да му дерат кожата, но управителят Муър беше стигнал до онази възраст, в която мъжете могат да се подлагат и на най-жестоките дразнения — уиски, пури, вълнени дрехи и гайди, без да усещат нищо или поне без да се издават, че го усещат.
— Съжалявам, че нахълтахме така — каза Рита, — но когато натиснахме звънеца, никой не ни отвори.
— Не му обръщам внимание — отвърна управителят, но не беше съвсем убедителен. — Имам си причина да не живея там горе — и той посочи нанякъде, което по всяка вероятност беше посоката на анклава Нова Атлантида. — В момента се опитвам да проследя кореновата система на една пуста лоза чак до основата. Страхувам се, че може да се окаже кудзу. — Управителят примижа, с очи, докато изговаряше тази дума и понеже Нел не знаеше какво значи, тя предположи, че ако кудзу е нещо, което, може да бъде нападнато със сабя, изгорено, стъпкано, пребито с тояга или взривено, то няма да издържи дълго в градината на управителя Муър — ако той се захванеше с това, де.
— Дали ще привлека вниманието ви с чай? Или — и той се обърна към Нел — малко горещ шоколад?
— Би било чудесно, но аз не мога да остана — рече Рита.
— Тогава ще те изпратя до вратата — каза управителят и се изправи. Рита малко се изненада от рязката му готовност, но само след секунда вече яздеше Яйчена черупка по посока на Воденицата.
— Хубав ден — измънка управителят от кухнята. — Много е мило от нейна страна, че направи всичко това за теб. Наистина е много почтена жена. Може би не е от тези, които се справят кой знае колко добре с децата. Особено странните деца.
— Аз вече тук ли ще живея, сър? — попита Нел.
— В градинската къщичка — отвърна той, когато се появи отново в стаята с димящ поднос в ръце, след което кимна към градината от другата страна на стъклените прозорци. — Ще бъде свободна известно време. За възрастен човек е доста претрупана, но е идеална за дете. Декорът на тази къща — каза той като се огледа — не е никак подходящ за дете.
— Кой е този страшен мъж? — попита Нел и посочи голямата картина.