— Значи, какво искаш? Пълно въвеждане в цялата работа, като се започне от тюринговите машини или нещо друго? — попита я Карл с приятен тон и с цел да я подкачи.
Миранда реши да не се надува. Намираха се в едно винилово сепаре в ресторант в близост до Бънд, което по всяка вероятност трябваше да наподобява американско заведение в навечерието на нападението срещу Кенеди. Китайски хипстъри — класически за Крайбрежната република типове със скъпите им прически и вталени костюми — се бяха подредили по въртящите столове до бар-плота за хранене, смучеха от чашите си разводнена бира и пускаха мръснишки усмивки към всички жени, които влизаха в заведението.
— Да, струва ми се — отвърна Миранда.
Карл Холивуд се засмя и поклати глава.
— Шегувах се. Трябва да ми кажеш точно какво искаш да научиш. Защо изведнъж си се заинтересувала така от всичко това? Не ти ли стига, че вадиш добри пари от него?
Миранда остана почти неподвижна за известно време, хипнотизирана от цветните проблясващи светлинки на един джукбокс от много висока класа.
— Има връзка с принцеса Нел, нали? — попита Карл.
— Толкова ли си личи?
— Да. А сега ми кажи какво искаш.
— Искам да знам коя е тя — отговори Миранда. Това беше най-предпазливият начин, по който можеше да го каже. Не мислеше, че ще свърши работа да прекара Карл през цялата си гама от емоции.
— Искаш да стигнеш до един от клиентите ни — уточни Карл.
Звучеше ужасно, когато той говореше за това с подобни изрази.
Карл усилено пи от млечния си шейк известно време с поглед, вперен някъде над рамото на Миранда в движението по Бънд.
— Принцеса Нел е малко дете, нали?
— Да. По моя преценка някъде между пет– и седемгодишна.
Погледът му се извъртя и срещна нейния.
— Това можеш да го познаеш със сигурност?
— Да — отвърна тя с тон, който го предупреждаваше да не показва никакво съмнение.
— Значи, по всяка вероятност не плаща сметката. Този, който я плаща, е някой друг. Първо трябва да стигнеш до този, който плаща, а след това чрез него — до Нел. — Карл прекъсна зрителния контакт отново, поклати глава и се опита безуспешно да изсвири през стиснатите си устни. — Дори и първата стъпка е невъзможна.
Миранда се изненада.
— Звучи ми доста странно. Очаквах да чуя „трудно“ или „скъпо“. Но…
— Не. Невъзможно. Или пък… — и той се замисли, — може би „астрономически невероятно“ е по-добре да се каже. — После той като че ли се попритесни, защото видя как изражението на Миранда се променя. — Просто не можеш да проследиш връзката. Медиите не работят така.
— Как работят медиите тогава?
— Погледни през прозореца, но не към Бънд. Огледай Ян’ан Роуд.
Миранда извъртя глава, за да погледне през големия прозорец, който беше отчасти оцветен от шарени реклами на „Кока Кола“ и описание на някои специалитети на заведението. Като всички основни пътни артерии на Шанхай и Ян’ан Роуд бе претъпкан с хора на колелета и електрически кънки от витрините на едната страна до витрините на другата. На много места движението беше така натоварено, че човек се придвижваше по-бързо пеша. Няколко по-малки превозни средства стояха неподвижни като полирани късове скала в лигаво-кафяв поток.
Гледката бе толкова позната, че Миранда всъщност не виждаше нищо.
— Какво по-точно трябва да видя?
— Забеляза ли, че нито един човек не е с празни ръце? Всички носят по нещо.
Карл беше прав. В най-добрия случай човек носеше малка найлонова торбичка с нещо в нея. А повечето хора — като велосипедистите, например — носеха много по-обемисти багажи.
— А сега задръж този образ в главата си за момент и си помисли как може да се създаде глобална телекомуникационна мрежа.
Миранда се засмя.
— Не разполагам с база, за да мисля за нещо подобно.
— Напротив, разполагаш. Досега си мислела от гледната точка на телефонната система в старите пасиви. В онази система всяка транзакция е имала двама участника — тези, които са разговаряли. Те са били свързани с кабел, който е минавал през едно централно разпределително табло. Та какви са характеристиките на такава една система?
— Откъде да знам, ти кажи — отвърна Миранда.
— Номер едно, само двама човека или елемента могат да общуват. Номер две, използва се целенасочена връзка, която се създава, а след това прекъсва за целите на конкретния разговор. Номер три, по природа тя е централизирана — не може да функционира без наличието на разпределителното табло.