— А кой е четвъртият?
— Пурпур. Мисля, че тя ще стане много по-необходима на Нел около пубертета й.
— Пубертет ли? Нали каза, че Нел е някъде между пет– и седемгодишна?
— Е, и?
— И ти мислиш, че още ще се занимаваш с това… — гласът на Карл се снижи и съвсем замря, когато той обмисли цялата ситуация.
— …поне още шест-седем години ли? О, да, почти съм сигурна в това. Отглеждането на едно дете е доста сериозен ангажимент.
— О, Боже! — възкликна Карл Холивуд и се срина в един голям, мекичък, удобен стол, който държаха зад кулисите точно за подобни цели.
— Ето заради това се прехвърлих във вечерната смяна. Откакто Нел започна да ходи на училище, тя взе да използва „Буквара“ само вечер. Очевидно е в часови пояс само с един или два часа разлика от нашия.
— Добре — измърмори Карл, — така бройката намалява само до половината население на света.
— Какъв ти е проблемът? — попита го Миранда. — Нали ми плащат за това?
Карл я изгледа дълго, безразлично и преценяващо.
— Да, резултатите си струват.
Три момичета тичаха по равна като маса за билярд ливада пред голяма къща като палат, обикаляха и се търкаляха около един общ център на гравитация като лястовици преди отлитане. Понякога спираха, обръщаха се навътре, за да застанат с лице една към друга, и подхващаха оживен разговор. След това изведнъж хукваха, сякаш освободени от ограниченията на инерцията — като венчелистчета, подхванати от полъхна пролетен вятър. Над роклите си бяха облекли дълги и плътни вълнени палта, за да се предпазят от студения и влажен въздух на нюшузанското високо централно плато. Изглежда бяха тръгнали към пространството с неравна повърхност на около един километър от тях, отделено от градината на къщата посредством сива каменна стена, обсипана с петна в светлозелено и лавандулово по местата, където се бяха настанили лишеите и мъховете. Повърхността от другата страна на стената беше в мръснолешников цвят, като топ туид, който е паднал от задната част на някой фургон и се е развил, макар че настоящият цъфтеж на пирена беше разстлал бледовиолетова мъгла над него — почти прозрачна, но изненадващо жива по тези места, където полезрението на наблюдаващия следваше естествения наклон на терена, ако думичката „естествен“ изобщо можеше да се приложи към която и да било характеристика на този остров. Иначе, леки и безгрижни като птички, трите момичета мъкнеха по един малък товар, който изглеждаше несъвместим с настоящото описание, защото опитите на възрастните да ги убедят да не си вземат книгите, както винаги се бяха оказали безплодни.
Едната от наблюдаващите се бе вторачила единствено в малкото момиченце с дългата, огнена коса. Връзката й с това дете можеше да се предположи от кестенявите й коси и вежди. Беше облечена с ръчно ушита рокля от тъкан памучен плат, чиято острота издаваше скорошното й производство в някое шивашко ателие на Давтейл. Ако събирането беше включило повече ветерани от онова продължително състояние на неинтензивни бойни действия, известно под името Общество, това наблюдение щеше да бъде осъществено с голямо усърдие от онези предполагаеми часови, които стояха по кулите и се поддържаха в будно състояние заради простаците, които се катереха с всички сили по обширния лек наклон, разделящ робите-надничари от участниците в Кръга на справедливостта. Задължително би трябвало да се отбележи и увековечи в устната традиция, че макар и привлекателна, стегната и със силно развито чувство за собствено достойнство, Гуендолин Хакуърт не разполагаше с цялата увереност, която й бе необходима за посещението в дома на лорд Финкъл-Макгроу в нещо друго, освен нова рокля, специално ушита за случая.
Сивкавата светлина, която изпълваше залата за гости през високите й прозорци, беше нежна като мъгла. Докато госпожа Хакуърт стоеше в прегръдката на тази светлина и пиеше натурален чай от чаша от китайски костен порцелан, лицето й се поосвободи от маската й и разкри няколко доказателства за действителното й състояние на духа. Домакинът — лорд Финкъл-Макгроу — реши, че тя изглежда свита и притеснена, макар живото й поведение през първия час от разговора им да го бе накарало да мисли другояче.