Выбрать главу

— Принцеса Нел използва едно от вълшебните заклинания, на които я беше научила Пурпур, за да направи светлина — каза Нел.

Принцеса Нел можеше да види, че стаята е около две на три крачки с каменна пейка до едната стена, която служеше за легло, и с дупка в пода за тоалетна. Малък зарешетен прозорец на задната стена водеше към въздушна шахта. Очевидно тя беше много дълбока и тясна и Нел се намираше почти в основата й, защото от нея не идваше никаква светлина. Воинът излезе от килията и затвори вратата зад себе си. Принцеса Нел забеляза, че ключалката е необикновено голяма, приблизително с размера на желязна кутия за хляб, пълна с чаркове и с огромна манивела, която стърчеше от центъра й.

На вратата имаше малка шпионка. Нел надникна през нея и видя, че воинът няма ключ. Вместо това той свали от закачалка на стената парче верига, дълго колкото ръката му, вкара го в гигантската ключалка и завъртя манивелата. Механизмът изщрака, веригата задрънча и накрая езичето влезе на мястото си, заключвайки принцеса Нел в тъмницата. Веригата незабавно излезе от ключалката и падна на пода. Воинът я взе и я окачи обратно на стената. После с дрънчене се отдалечи и се върна чак няколко часа по-късно, за да й донесе малко хляб и вода, пъхайки ги през малко прозорче по средата на вратата, точно над механичната ключалка.

На принцеса Нел не й трябваше много време, за да разгледа килията си. Под прах и боклуци в единия ъгъл откри нещо твърдо и студено и го извади, за да го разгледа отблизо: парче верига, силно ръждясала, но очевидно от онези, които бе видяла из целия замък Тюринг.

Веригата беше плоска. Всяка брънка имаше щифт: подвижно парче метал по средата, което можеше да се върти и затваря в две положения, или успоредно, или перпендикулярно на веригата.

През първата си нощ в килията Нел откри още две неща. Първо, резето на малкото прозорче, през което й подаваха храна, отчасти бе достъпно откъм нейната страна и с малко усилия успя да го смачка така, че повече да не се затваря както трябва. После можеше да пъхне глава през вратичката и да разгледа механичната ключалка. Или да протегне ръка и да я опипа, да завърти манивелата и така нататък.

Второто откритие стана към полунощ, когато я събуди металическо дрънчене, носещо се от малкия прозорец на въздушната шахта. Тя пъхна ръката си вътре и докосна края на увисналата там верига. Дръпна я и след първоначалната съпротива, веригата се откачи. Скоро успя да издърпа много метри верига в килията си и да ги натрупа на пода.

Нел имаше идея какво да прави с веригата. Като започна от края, тя разгледа щифтовете и започна да отбелязва положенията им („Букварът“ винаги й позволяваше да драска по страниците, когато се налагаше). Правеше хоризонтални резки за щифтовете, успоредни на веригата, и вертикални за онези, които бяха перпендикулярни. Накрая се получи следният резултат:

Ако преброеше вертикалните резки и ги заместеше с числа, получаваше

8-5-17-1-3-6-10 — 1–8 — 18-27-13 — 22-6-17-23-15-4 — 19-29-17-9-14-4

и ако числата означаваха букви от азбуката, а хоризонталните резки разделяха буквите, и двойните хоризонтални резки разделяха думи, се получаваше следното:

ЗДРАВЕЙ АЗ СЪМ ХЕРЦОГ ТЮРИНГ

Интересно послание, тъй като онзи гигант в бронята вече се беше представил и тя смяташе, че не е вероятно да й праща съобщения по този начин. Трябваше да е някой друг, който наричаше себе си херцог Тюринг — навярно истинско живо човешко същество.

Няколко години по-рано Нел би приела това. Но през последните години „Букварът“ бе станал много по-сложен отпреди, пълен със скрити капани, и тя вече не можеше да прави удобни и лесни предположения. Също толкова вероятно беше веригата да е спусната право от самата тронна зала и поради някаква необяснима причина механичният херцог да се опитва да я измами. Затова, макар че с радост щеше да отвърне на такова съобщение, Нел възнамеряваше да възприеме предпазлив подход, докато установи дали изпращачът му е човек или механично създание.

Следващата част от съобщението гласеше:

ДРЪПНИ-ВЕРИГАТА-ЗА-ДА-ОТГОВОРИШ.

Нел започна да върти щифтовете и промени съобщението на онзи, който наричаше себе си херцог, с АЗ СЪМ ПРИНЦЕСА НЕЛ ЗАЩО МЕ ЗАТВОРИ. После дръпна веригата и след малко тя започна да се изтегля от килията й. Няколко минути по-късно получи следното съобщение: