ДОБРЕ ДОШЛА ПРИНЦЕСО НЕЛ.
ХАЙДЕ ДА ИЗМИСЛИМ ПО-ЕФИКАСЕН НАЧИН
ЗА ОБЩУВАНЕ,
последвано от указания как да използва по-сбита система от щифтове, за да представя числа и как да превръща числата в букви и препинателни знаци. После херцогът предаде:
АЗ СЪМ ИСТИНСКИЯТ ХЕРЦОГ. АЗ СЪЗДАДОХ ТЕЗИ МАШИНИ И ТЕ МЕ ЗАТВОРИХА ВЪВ ВИСОКА КУЛА ДАЛЕЧ НАД ТЕБ. МАШИНАТА, КОЯТО НАРИЧА СЕБЕ СИ ХЕРЦОГ, Е ПРОСТО НАЙ-ГОЛЯМОТО И НАЙ-СЛОЖНО ОТ МОИТЕ ТВОРЕНИЯ.
Нел отговори:
ТАЗИ ВЕРИГА ТЕЖИ СТОТИЦИ КИЛОГРАМИ. ТРЯБВА ДА СТЕ ПРЕКАЛЕНО СИЛЕН ЗА ЧОВЕК.
Херцогът каза:
ТИ СИ УМНА, ПРИНЦЕСО НЕЛ! ВСЪЩНОСТ ВЕРИГАТА ТЕЖИ НЯКОЛКО ХИЛЯДИ КИЛОГРАМА И АЗ Я ДВИЖА С ПОМОЩТА НА МАНИВЕЛА В СТАЯТА МИ, КАТО ОТКЛОНЯВАМ ЕНЕРГИЯТА ОТ ГЛАВНАТА ОС.
Нощта отдавна се бе спуснала над моравата. Нел затвори „Буквара“, взе кошницата си и се прибра вкъщи.
Тя остана до късно с „Буквара“, също както правеше като малка, когато в резултат на следващата сутрин закъсня за черква. Казаха специална молитва за госпожица Матисън, която си бе останала вкъщи и се говореше, че не се чувствала добре. След службата Нел я посети за няколко минути, после се върна право у дома си и отново потъна в „Буквара“.
Зае се едновременно с два проблема. Първо, трябваше да разбере как работи ключалката на вратата. Второ, трябваше да открие дали онзи, който й пращаше съобщенията, е човек или машина. Ако успееше да се увери, че е човек, можеше да го помоли да й помогне с ключалката, но дотогава щеше да пази намеренията си в тайна.
Ключалката имаше само няколко части, които Нел можеше да види: манивелата, езичето и два месингови цилиндъра в горната част, върху който бяха врязани цифри от 0 до 9, така че като се въртяха в различни посоки, можеха да показват числа от 00 до 99. Когато манивелата се въртеше, тези цилиндри се намираха в почти постоянно движение.
Числото отгоре се променяше с всяка брънка, която влезеше в механизма, и очевидно определяше какво ще направи ключалката. Нел бе научила например, че ако числото е 09 и ако следващата брънка от веригата е във вертикално положение (което херцогът определяше като едно), цилиндрите ще се завъртят и ще променят числото на 23. Но ако следващата цифра бе 0 (както херцогът определяше брънките с хоризонтални щифтове), цилиндрите се променяха на 03. Но това не беше всичко: в този случай поради някаква причина механизмът обръщаше посоката, в която се движеше веригата и превърташе щифта от 0 на 1. Тоест, освен да разчита веригата, ключалката можеше и да пише по нея.
От разговора с херцога Нел научи, че числата на цилиндрите са свързани с определени положения. Отначало не знаеше връзката между положенията и затова безцелно минаваше от едно на друго, като си водеше бележки. Скоро получи таблица с 32 различни положения, която показваше как ключалката реагира на цифрите от 0 до 9, когато е във всяко от тях. Трябваше й известно време да попълни всички празни графи в таблицата, защото някои от положенията можеха да се получат само като се накараше механизмът да пише по веригата определени поредици от единици и нули.
От тези единици и нули щеше да полудее, ако не бяха честите обаждания на херцога, който очевидно нямаше какво друго да прави, освен да й праща съобщения. Всичко това продължи две седмици и Нел бавно, но сигурно напредваше.
— Трябва да се научиш да работиш с ключалката на вратата си — каза херцогът. — Това ще ти позволи да избягаш и да дойдеш да ме освободиш. Аз ще ти давам указания.
Единствената тема, на която той искаше да разговаря, беше техниката и това не можеше да помогне на Нел да разбере дали е човек или машина.
— Защо не отключите собствената си врата — отвърна тя, — и не дойдете вие да ме освободите? Аз съм само клето, безпомощно момиче, сам-самичко на света и съм толкова уплашена и самотна, а вие очевидно сте смел — историята ви наистина е романтична и аз нямам търпение да видя как ще свърши сега, когато съдбите ни се свързаха.
— Машините поставиха на вратата ми специална ключалка, а не Тюрингов механизъм — поясни херцогът.
— Опишете ми как изглеждате — написа Нел.
— Страхувам се, че в мен няма нищо особено — отвърна херцогът. — Ами ти?
— Малко по-висока съм от средния ръст, с блестящи зелени очи, гарваново черна коса, падаща на лъскави вълни до кръста ми, освен ако не я вдигна нагоре, за да подчертая високите си скули и пълни устни. С тесен кръст, дръзка гръд и дълги крака. Алабастровата ми кожа силно се изчервява, когато се развълнувам от нещо, а това се случва често.