Диамантената ера

— Описанието ти ми напомня за покойната ми жена, Бог да даде покой на душата й.

— Разкажете ми за жена си.

— Темата ме изпълва с такава неизразима скръб, че не мога да пиша за това. А сега, хайде да поработим по Тюринговия механизъм.

Тъй като опитът й да въздейства на чувствата му завърши с неуспех, Нел започна с нещо друго: правеше се на глупава. Рано или късно херцогът щеше да се раздразни. Но той винаги се държеше с нея ужасно търпеливо, дори след двайсетото повторение на „Можете ли пак да ми го обясните с други думи? Все още не мога да го разбера“. Естествено, доколкото знаеше Нел, той се намираше някъде високо, почукваше по стената с окървавени пръсти и просто се преструваше на търпелив. Човек, заключен в кула години наред, би трябвало да се е научил на безкрайно търпение.

Тя се опита да му пише поезия. Той й отвръщаше с блестящи рецензии, но отклони предложението й да й прати свои стихове, като каза, че начинът им на общуване не е достатъчно подходящ за това.

На двайсетия й ден в тъмницата принцеса Нел най-после успя да отключи вратата. Вместо незабавно да избяга, тя отново се заключи и седна да обмисли следващия си ход.

Ако херцогът беше човек, трябваше да му съобщи, за да обмислят бягството си. Ако бе машина, това щеше да доведе до неприятности. Трябваше да определи самоличността му преди да направи следващия си ход.

Нел му прати ново стихотворение:

За любовта на гърка предаде тя сърцето си, баща си, короната и родината. На Наксос те поспряха да отдъхнат. И после се събуди на брега сама. Платната на любимия й бледнееха към хоризонта. Ариадна в несвяст на пясъка отпусна се и родния си дом сънува. Минос не й прости и с твърди като диамант очи във Лабиринта да я хвърлят нареди. Но този път съвсем сама. Из пустошта на мрака се скита Ариадна дни наред, дорде препъна се във спомена. Той още из тунелите се виеше. Тя го уви на пръстите си, вдигна го от пода, оплете го в дантела и го изтри. Дантелата бе дар за оногова, що я затвори тук. От сълзи ослепял, той с пръстите си го прочете и разтвори обятия.

Отговорът дойде прекалено бързо и беше същият, както винаги:

— Наистина завиждам на умението ти да използваш думите. А сега, ако не възразяваш, да насочим вниманието си към вътрешността на Тюринговия механизъм.

Тя го бе изразила толкова явно, колкото смееше, а херцогът пак не беше схванал посланието. Трябваше да е машина.

Защо се опитваше да я измами?

Очевидно механичният херцог желаеше тя да научи какво представляват Тюринговите машини. Тоест, ако машината изобщо можеше да желае нещо.

В програмирането на херцога нещо трябваше да не е наред. Той го знаеше и се нуждаеше от човек, който да го поправи.

Когато Нел разбра всичко това, останалата част от историята за замъка Тюринг бързо се разви от само себе си. Тя се изплъзна от килията и тайно проучи замъка. Воините рядко я забелязваха и когато я виждаха, не бяха в състояние да импровизират — трябваше да се връщат при херцога, за да променя програмите им. Накрая принцеса Нел стигна до стая под вятърната мелница, в която имаше нещо като превключвателен механизъм, и успя да изключи Оста. Няколко часа по-късно пружините в гърбовете на войниците се развиха и всички те спряха на място. Целият замък замръзна, сякаш го бе омагьосала.

Сега вече можеше да обикаля спокойно. Тя отвори трона на херцога и откри под него Тюрингов механизъм. От двете му страни имаше тесни дупки, спускащи се право надолу през пода и в земята, докъдето стигаше лъчът на фенерчето й. Веригата, съдържаща програмата на херцога, висеше от двете страни в тези дупки. Нел се опита да хвърли вътре камъни и не успя да чуе как достигат дъното — веригата трябваше да е безкрайно дълга.

Високо в една от кулите на замъка принцеса Нел откри скелет, седнал на стол, прегърбен над отрупана с книги маса, Мишки, насекоми и птици бяха изяли плътта, но по масата все още имаше останки от сива коса и мустаци. Около шийните прешлени беше увита златна верига, носеща печат с буквата „Т“.