Тя прекара известно време в ровене из книгите на херцога. Повечето бяха тетрадки, в които е трябвало да скицира бъдещите си изобретения. Имаше планове за цели армии от Тюрингови машини, замислени така, че да се движат успоредно, както и за вериги, които можеха да се включват на повече от две положения, а също за механизми, способни да четат и пишат по двуизмерни, вместо по едноизмерни пластове вериги, и за триизмерна Тюрингова решетка, оформена като куб със страна километър и половина, през която да се движи Тюрингова машина.
Независимо колко се усложняваха изобретенията му, херцогът винаги намираше начин да симулира поведението им, като вкарва достатъчно дълга верига в някоя от традиционните Тюрингови машини. С други думи, макар че работеха по-бързо от първоначалния модел, успоредните и многоизмерните механизми всъщност не вършеха нищо различно.
Един следобед Нел седеше на любимата си морава и четеше за тези неща в „Буквара“, когато от гората се появи вихрогон без ездач и се спусна право към нея. Само по себе си, това не бе толкова необичайно — вихрогоните бяха достатъчно интелигентни, за да ги пращат да търсят определени хора. Но рядко ги пращаха да търсят Нел.
Вихрогонът галопираше към нея с пълна скорост, после рязко заби копита само на няколко крачки от Нел — номер, който лесно можеше да изпълни без ездач на гърба. Носеше писмо, написано от ръката на госпожица Ужасян: „Нел, моля те, ела незабавно. Госпожица Матисън помоли да присъстваш и няма време“.
Нел не се поколеба. Тя събра вещите си, напъха ги в малкото багажно отделение на коня и го яхна.
— Давай! — каза Нел. После се намести добре, стисна дръжките и прибави: — Неограничена скорост. — Секунди по-късно вихрогонът изминаваше разстоянията между дърветата с бързината на леопард.
От начина, по който минаваха тръбите, Нел предположи, че госпожица Матисън е включена в Захранването по два-три различни начина, макар че всичко дискретно беше скрито под многобройни одеяла, натрупани върху тялото й като въздушни пластове торта. Виждаха се само лицето и ръцете й и това за първи път от запознанството им напомни на Нел колко стара е всъщност госпожица Матисън. Силната й личност правеше сляпа и нея, и всички останали момичета за очевидните доказателства за възрастта й.
— Моля ви, оставете ни сами, госпожице Ужасян — каза госпожица Матисън и госпожица Ужасян предпазливо отстъпи назад, като по пътя си хвърляше неохотни и укорителни погледи.
Нел седна на ръба на леглото и внимателно вдигна едната ръка на госпожица Матисън от юргана, сякаш бе хербаризирано листо от някакво рядко дърво.
— Нел — заговори госпожица Матисън, — не губи последните ми няколко останали мига с любезности.
— О, госпожице Матисън… — започна Нел, но очите на старата дама се разшириха и тя отправи на Нел характерен поглед, упражняван през много десетилетия в класната стая, който все още не беше загубил способността си да въдворява тишина.
— Помолих да дойдеш тук, защото си любимата ми ученичка. Не! Не казвай нищо — спря я госпожица Матисън, когато Нел наведе лицето си към нея. Очите й бяха пълни със сълзи. — Учителите не би трябвало да имат любимци, но аз наближавам момента, в който трябва да изповядам всичките си грехове, така че слушай.
Зная, че имаш тайна, Нел, макар че не мога да си представя каква, зная също, че тайната ти те е направила различна от която и да е друга моя ученичка. Чудя се, какво мислиш да правиш с живота си, когато напуснеш тази Академия и навлезеш в света, както съвсем скоро трябва да стане?
— Ще положа Клетвата, разбира се, веднага щом стана на необходимата възраст. Предполагам, че също ще трябва да изучавам изкуството на програмирането и как се правят интерактиви. Някой ден, разбира се, след като стана една от поданичките на Нейно величество, бих искала да си намеря добър съпруг и може би да отгледам деца…
— О, я стига — прекъсна я госпожица Матисън. — Ти си млада жена — разбира се, че мислиш дали да имаш деца — всяка млада жена мисли за това. Не ми остава много време, Нел, и трябва да свършим с онова, по което приличаш на всички други момичета, и да се съсредоточим върху разликите.
В този момент старата дама с изненадваща сила стисна ръката на Нел и леко повдигна глава от възглавницата. Многобройните бръчки по челото й станаха по-дълбоки и тъмните й очи напрегнато заблестяха.