Веднага щом събра необходимите упета, тя направи дългоочакваното пътешествие до един козметичен салон, влезе вътре с вдигната толкова високо над черно поло брадичка, колкото корпуса на клипер, с поведение на истински интерактор, и помоли за Джоуди. Това накара няколко глави в чакалнята да се извърнат. Оттам насетне всичко мина под знака на разбира се, мадам и моля ви, настанете се съвсем удобно и бихте ли желали чай, мадам. За първи път, откакто бе напуснала дома заедно с майка си, някой й предлагаше чай, вместо да й нарежда тя да направи. Но знаеше също така, че ще е и последен за няколко години напред, дори да извадеше голям късмет.
Тат-машината работи върху нея в продължение на цели шестнайсет часа; инжектираха й валиум в рамото, за да не вие от болка. Повечето тати ги усещаше като леко потупване по рамото. „Сигурна ли сте за черепа?“, „Да, сигурна съм“, „Напълно?“, „Напълно“, „Добре…“ и ПРАС, ей ти го черепът, стичат се кръв и лимфна течност, които се изстрелват през епидермиса ти с такова налягане, че почти падаш от стола. Кожната мрежа обаче беше нещо съвършено различно, а пък Джоуди беше най-висша мода, имаше сто пъти повече нанозити в сравнение с мрежата с ниско съпротивление, използвана от повечето порно звездички — бяха сигурно десет хиляди и то само по лицето. Най-тежкото беше, когато машината слезе надолу в гърлото й, за да присади поредица от нанофони от гласните струни та чак до венците на зъбите й. Тя си затвори очите при тази манипулация.
Радваше се, че го е направила в деня преди Коледа, защото след това нямаше да може да се грижи за децата. Лицето й се поду както я бяха предупредили, особено около очите и устата, където гъстотата на нанозитите беше най-голяма. Дадоха й разни кремове и успокоителни, които тя въобще не се поколеба да използва. На следващия ден господарката й промени изражението си, когато Миранда се качи горе, за да приготви закуската за децата. Но не каза нищо, защото вероятно бе предположила, че някое пийнало гадже на Миранда я е зашлевило на коледното парти. Което въобще не беше в стила на Миранда, но пък бе много удобно предположение за една жена от Нова Атлантида.
Когато лицето й възприе абсолютно същия вид, както преди да посети козметичния салон, Миранда събра всичките си вещи в една платнена торба и хвана метрото за града.
Кварталът с театрите си имаше добра страна и лоша страна. Добрата страна се състоеше точно в онова, което беше и мястото, където се намираше векове наред. Лошата страна беше в по-скоро вертикалното, отколкото хоризонтално развитие под формата на два небостъргача, които сега бяха станали терен за не особено почтени занимания. Също като много подобни постройки, и те бяха неприятни за окото, но от гледната точка на някоя компания за интерактиви бяха направо идеални. Бяха проектирани така, че да побират голям брой хора, които работят рамо до рамо в обширни зали, разделени на полулични боксове.
— Я да хвърлим едно око на мрежата ти, бонбонче — й каза някакъв мъж, който се представи като господин Фред („това не е истинското ми име“) Епидермис, след като извади пурата от устата си и посвети на Миранда един дълъг, методичен оптичен преглед на цялото тяло.
— Моята мрежа не е „Бонбонче“ — каза тя. Запазените марки „Бонбонче“ и „Герой“ бяха мрежите, които се правеха на милиони жени и мъже съответно. Собствениците въобще не искаха да бъдат интерактори, а просто да изглеждат добре, когато им се случеше да бъдат в някой интерактив. Някои бяха достатъчно глупави, за да повярват на рекламата, че тези мрежи могат да се превърнат във врата към славата; голяма част такива момичета по всяка вероятност в крайна сметка стигаха до разговора с Фред Епидермис.
— Охо, ставам много любопитен — подхвърли той с жест, който накара Миранда едва-едва да разтегне устната си. — Хайде да те поставим на сцената и да видим с какво разполагаш.
Боксчетата, в които се бяха нагъчкали интеракторите му, бяха просто сцени за глава. Имаше обаче и няколко сцени за тяло, вероятно за създаване на напълно интерактивно порно. Фред й посочи една от тях. Тя влезе, затръшна вратата, обърна се към медиатрона, който покриваше цялата стена, и за първи път видя новата си Джоуди.