Книгата падна на пода до краката й, отворена на една илюстрирана страница.
Картинката беше с един голям черен мъж и малко момиченце в разхвърляна стая, а мъжът захвърли гневно една книга към главата на момиченцето.
— Имало едно време едно малко момиченце на име Пикла — започна книгата.
— Аз се казвам Нел — поправи я Нел.
През мрежата от букви на въпросната страница премина леко вълнение.
— Пет пари не давам какво ти е името, докато не почистиш всички тия лайна — заяви Тад. — Ще го направиш по-късно, обаче, защото поне за малко искам да остана сам.
Ръцете на Нел бяха пълни, поради което тя подритна книгата по коридора, за да я закара до детската стая. Стовари всичките си неща на матрака, а после се втурна обратно и затръшна вратата. Остави магическата си пръчка и сабята наблизо, за да са й под ръка за всеки случай, после сложи Динозавър, Патето, Питър и Пурпур да си легнат, подредени в права редица, и дръпна одеялото до под брадичките им.
— Сега заспивай и ти заспивай, и ти заспивай, и ти заспивай, и пазете тишина, защото сте много палави и дразните Тад и ще се видим за закуска.
— Нел слагаше децата си да спят и реши да им прочете няколко приказки — чу се гласът от книгата.
Нел погледна книгата, която отново се беше отворила — този път на илюстрация, на която едно момиченце почти досущ като Нел, с изключение на това, че носеше красива рокля на цветя и имаше панделки на косата си, седеше до едно малко легълце, в което четири дечица бяха завити до под брадичките с една завивчица на цветя: едно динозавърче, едно пате, едно зайче и едно бебче с пурпурна косица. Момиченцето, което приличаше на Нел, бе разтворило една книжка на скута си.
— Известно време тя ги беше слагала да спят, без да им чете приказки — продължи книгата, — но децата вече не бяха толкова малки и Нел реши, че за да ги възпита както подобава, трябва да им чете приказки преди сън.
Нел взе книгата и я постави на скута си.
Книгата говореше с красив контраалтов глас, а акцентът му беше като на най-изисканите вики. Гласът бе съвсем като истински — макар че Нел не познаваше лично нито един човек, който да говори така. Интонацията се издигаше и падаше като бавно течение по някой топъл бряг и когато затвореше очи, Нел се потапяше в цял океан от усещания.
Имало едно време една малка принцеса на име Нел, която била затворена във висока тъмна крепост на един остров по средата на голямо море, заедно с едно малко момче на име Харв, което й било приятел и я защитавало. Имала си и четири много специални приятелчета, които се казвали Динозавър, Патето, Зайчето Питър и Пурпур.
Принцеса Нел и Харв не можели да напуснат Черната крепост, но от време на време им идвал на гости един гарван…
— Какво значи „гарван“? — попита Нел.
Появи се цветна илюстрация, на която се виждаше островът, но гледан отгоре. Островът се завъртя надолу, за да излезе от картинката, при което се откри гледка към хоризонта над океана. Някъде по средата му се виждаше една черна точица. Картинката се фокусира върху черната точица, която се оказа птица. Отдолу се появиха големи букви.
— Г А Р В А Н — каза книгата. — Гарван. А сега го кажи заедно с мен.
— Гарван.
— Много добре! Нел, ти си едно много умно момиченце и се оправяш много добре с думите. Можеш ли да кажеш кои са отделните буквички на „гарван“?
Нел се поколеба. Все още не се бе отърсила от руменината заради похвалата. След няколко секунди започна да премигва първата от буквите. Нел я боцна.
Буквата взе да расте, докато не избута всички други букви и картинки от страницата. Горната чертичка се изви и заприлича на главичка, а отвесната се раздели на две крачета, които започнаха да се движат много бързо.
— С „г“ започва думичката „галя“ — заговори книгата. Картинката продължи да се променя, докато на нея не се появи Нел. После под краката й изникна нещо рошаво и червено. — Нел Гали Голямата роГозка — поясни книгата и докато говореше, по страницата се появяваха нови думички.
— И защо я гали?
— Защото се е появил един глАден АлигАтор — отвърна книгата и картинката се дръпна малко назад, за да направи място за един алигатор, който се придвижваше по много смешен начин и не представляваше никаква заплаха за стъписаната Нел. Алигаторът нещо се отказа и се сви на кълбо, което се превърна в малка буквичка. — С „а“ започва думичката „алигатор“. ОгРомният алигатор напРазно тРъгна към Рогозката на Нел.