Малката приказка продължи, за да се включи и едно Весело чоВече, което Намираше доволНо Някакви лешНици. След това се върна картинката с гарвана, под която стояха буквите.
— Гарван. Можеш ли да кажеш кои са отделните буквички на „гарван“, Нел? — На екрана се появи една ръка, която посочи първата буква.
— „Г“ — каза Нел.
— Браво! Ти си много умно момиченце, Нел, и се справяш чудесно с буквичките — похвали я книгата. — А коя е тази? — И ръката посочи втората буква. Нел я беше забравила. Книгата обаче й разказа приказката за един Ананас на име Албърт.
— Въртящата се верига на едно нунджаго притежава уникален радарен сигнал — прилича на шума от перка на хеликоптер, но е далеч по-силен — каза госпожица Пао, поглеждайки към съдия Фенг над половинките стъкла на феноменоскопските си очила. Очите й се разфокусираха и тя премигна; бе потънала в някакъв увеличен триизмерен образ и приспособяването към сивата действителност беше доста объркващо. — Група такива сигнали беше разпозната от един от въздушните съгледвачи на шанхайското полицейско управление десет секунди след 23,51 ч.
Докато госпожица Пао се опитваше да се оправи с доклада си, се появяваха разни образи на големия лист медиатронна хартия, който съдия Фенг бе разстлал върху брокатената покривка и който придържаше с резбовани нефритени преспапиета. В момента образът беше на карта на една от Земите под аренда на име Омая, като едно определено място в близост до Високото шосе бе специално подчертано. В ъгъла се намираше друг кадър, който съдържаше стандартна снимка на въздушен съгледвач за борба с престъпността, който на съдия Фенг винаги му напомняше топка за американски футбол, доукрасена от фетишисти: лъскава, черна и силно декорирана.
Госпожица Пао продължи:
— Въздушният съгледвач пуска осем по-малки аеростата, екипирани с кинокамери.
Ексцентричната футболна топка беше заменена със снимка на летателен апарат под формата на сълза, горе-долу с размерите на бадем, който влачеше гъвкава антена, с отвор отпред на носа, предпазен от една някак несъвместима с останалата част красива дъга. Съдия Фенг всъщност не гледаше; поне три четвърти от случаите, които идваха при него, започваха с почти един и същи доклад — този. Госпожица Пао заслужаваше уважение за сериозността и прилежността, с които разказваше всяка история наново. За съдия Фенг беше въпрос на професионално предизвикателство да слуша по един и същи начин всяка от историите.
— Спускайки се над местопрестъплението — продължи госпожица Пао, — те са заснели определени дейности.
Голямата карта върху свитъка на съдия Фенг бе заменена с филмов кадър. Фигурите бяха много надалеч, някакви сравнително тъмни елементи от изображението, които си пробиваха път на неравен сив фон като ято скорци, които се струпват на едно място преди зимна вихрушка. Ставаха все по-големи и по-ясно различими с приближаването на аеростата към мястото на действията.
На улицата беше проснат един мъж с хванати зад главата ръце. Нунджагата вече бяха оставени настрана, за да могат ръцете да претърсват безбройните джобове и джобчета, които могат да се намерят по костюма на един истински джентълмен. В този момент камерата мина на забавен каданс. Проблясна часовник, който се залюля хипнотизиращо на края на златния си ланец. Някаква сребърна писалка просветна като излитаща ракета и потъна в гънките на нечие противочервейно одеяние. А после на преден план излезе още нещо, което беше по-трудно за разгадаване: обемисто, тъмно в по-голямата си част, бяло по краищата. Книга, може би.
— Евристичният анализ на кадрите предполага вероятно углавно престъпление в действие — докладва госпожица Пао.
Съдия Фенг ценеше услугите на госпожица Пао по много причини, но безизразните й съобщения му бяха от особена полза.
— И значи въздушният съгледвач пуска още една група аеростати, които са специализирани в преследването.
Появи се изображение на аеростат-преследвач: по-малък и по-тесен от снимачните, той напомняше за стършел с напълно закърнели крила. Кожусите, съдържащи малките въздушни турбини, които даваха на подобни съоръжения мощността да се издигат във въздуха, бяха доста внушителни; преследвачът бе предназначен за развиване на много високи скорости.