— Искам най-почтено да се извиня на съдията — каза на шанхайски Чанг. — Тук и сега подавам оставката си.
Съдия Фенг прие това с необходимата сериозност.
— Защо?
— Не успях да измъкна вещественото доказателство от ръцете на младежа — отвърна Чанг.
— Че аз съм те виждал да убиваш големи хора с голи ръце — напомни му съдия Фенг. Бяха го възпитали да говори на кантонски, но успяваше да направи така, че Чанг да го разбере, като говореше на развален мандарински.
— Възрастта не ме е пощадила — отговори Чанг. Той беше на трийсет и шест.
— Пладне мина — каза съдията. — Хайде да отидем и да похапнем в „Кентъки Фрайд Чикън“.
— На вашите услуги, съдия Фенг — отзова се Чанг.
— На вашите услуги, съдия Фенг — кимна и госпожица Пао.
Съдията отново заговори на английски.
— Вашето обвинение е много сериозно — обърна се той към момчето. — Ще отидем да се посъветваме с древните специалисти. Вие ще останете тук, докато се върнем.
— Да, сър — отвърна обвиняемият, ужасен до немай къде. Това въобще не беше страхът от неизвестното у провинилия се за първи път малолетен престъпник; той беше плувнал в пот и се тресеше. Преди това го бяха били с пръчка.
Къщата на Многоуважавания и Недостижим полковник беше името, което използваха, когато говореха на китайски. „Многоуважаван“ заради острата му брадичка, бяла като цвета на кучешкия дрян — символ на непоклатима почтеност в очите на един конфуцианец. „Недостижим“, защото бе отишъл в гроба си, без да издаде Тайната на единайсетте билки и подправки. Това беше първата верига за бързо хранене, основана на Бънд, много десетилетия преди това. Съдия Фенг разполагаше с нещо, което можеше да се нарече частна маса в ъгъла. Веднъж беше докарал Чанг до състояние на каталепсия, като описа едно авеню в Бруклин, по цялото продължение на което, цели километри наред, имало заведения за пържено пиле, като всички до едно били нещо като „Кентъки Фрайд Чикън“. Госпожица Пао, която беше отраснала в Остин, не се впечатляваше така лесно от подобни митове.
Слухът за пристигането им беше изпреварил самото им пристигане; цялото им меню вече бе положено върху масата. Малките пластмасови чашки със сос, зелева салата, картофи и така нататък бяха внимателно подредени. Както винаги кошницата с цялото меню беше поставена точно пред мястото на Чанг, защото той щеше да поеме отговорността за консумацията на по-голямата част от нея. В продължение на няколко минути се храниха мълчешком, като общуваха посредством очите и други такива изискани неща, след което прекараха няколко минути в размяна на учтиви и формални реплики.
— Нещо се отпечата силно в паметта ми — каза съдия Фенг, когато дойде моментът за служебни разговори. — Името Текила — майката на заподозрения и на малкото момиченце.
— Това име се е появявало в нашия съд два пъти преди това — обясни госпожица Пао и му помогна да си спомни за двата предишни случая: в първия, който беше преди почти пет години, любовникът на тази жена бе екзекутиран; вторият, който беше само преди няколко месеца, бе много подобен на настоящия.
— А, да — кимна съдията, — спомням си втория случай. Това момче и приятелите му бяха пребили един човек. Нищо обаче не му бяха откраднали. Момчето не пожела да оправдае действията си. Осъдих го на три удара с пръчка и го освободих.
— Имаме причина да вярваме, че жертвата в онова дело е малтретирала сестричето на момчето — намеси се Чанг, — тъй като в досието му са отбелязани предишни такива действия.
Съдия Фенг измъкна едно бутче от кутията, постави го внимателно в салфетката си, скръсти ръце и въздъхна.
— Момчето има ли някакви синовни връзки или нещо подобно?
— Никакви — отвърна госпожица Пао.
— Ще пожелае ли някой да ме посъветва? — съдията задаваше редовно този въпрос; смяташе за свое задължение да обучава подчинените си.
Заговори госпожица Пао, но с добре премерена доза предпазливост:
— Учителят казва: „Мъдрият човек насочва вниманието си към радикалните неща. Когато те бъдат установени, практическите въпроси се решават от самосебе си. Синовна загриженост и братско подчинение — не са ли те коренът на всички добронамерени действия?“
— Ти как прилагаш в този случай мъдростта на Учителя?
— Момчето си няма баща — неговата единствена синовна връзка е с Държавата. Вие, съдия Фенг, сте единственият представител на Държавата, който той може би някога ще срещне. Ваше е задължението да накажете момчето сурово — например шест удара с пръчка. По този начин ще се изгради синовната му загриженост.