— Хартията е подклас както на такава за вкарване на информация, така и на класа за извличане на информация. Така че притежава всички необходими качества, за да можете да пишете върху нея. В повечето от случаите тези качества не се използват — освен, разбира се, да се правят бележки там, където писалката е попаднала върху нея.
— Значи можеш да пишеш върху нея — опита се да преведе думите му Финкъл-Макгроу някак рязко, — но тя въобще не обмисля това, което си написал върху нея.
— Ами, отговорът ми на този въпрос ще бъде малко двусмислен — отвърна Хакуърт. — „Илюстрираният буквар“ е една изключително обхватна и мощна система, способна на по-интензивна самореконфигурация в сравнение с повечето други системи. Не забравяйте, че основната част на нейната работа е да реагира на средата. Ако собственикът й вземе една писалка и започне да пише върху някой празен лист, тази информация ще попадне в кошчето заедно с всичко останало, така да се каже.
— И мога ли да я надпиша за Елизабет или не? — запита Финкъл-Макгроу.
— Разбира се, сър.
Финкъл-Макгроу измъкна тежка златна писалка от една поставка на бюрото си й известно време писа нещо върху предната част на книгата.
— Щом и това е готово, сър, сега остава само да делегирате търговските права за договорите с интеракторите.
— А, да, благодаря, че ми напомни — каза Финкъл-Макгроу, но с половин уста. — Все още ми се струва, че предвид всичките пари, които отидоха за този проект…
— Че можехме да разрешим и проблема за произвеждането на гласа, да, така е — допълни вместо него Хакуърт. — Както знаете, ние направихме няколко сондажа в това отношение, но нито един от резултатите не притежаваше качествата, които вие изисквате. След всичките ни технологии, алгоритмите за псевдо-интелекта, матриците за много изключения, мониторите за предзнаменование и съдържание, както и всичко останало, ние все още сме много далеч от произвеждането на човешки глас, който звучи толкова добре, колкото може да ни даде всеки добър жив интерактор.
— Не че съм много изненадан наистина — въздъхна Финкъл-Макгроу. — Просто ми се щеше да е напълно самостоятелна система.
— Тя е почти такава, сър. Във всеки един момент има десетки милиони професионални интерактори в многобройните сцени из целия свят, във всеки часови пояс, на всяка географска ширина, които са готови да се захванат на минутата с подобна работа. Имаме намерение да делегираме правата на относително висока цена, което ще гарантира само участието на най-добрите в бранша. Ще останете доволен от резултатите.
Имало едно време една малка принцеса на име Нел, която била затворена във висока тъмна крепост на един остров по средата на голямо море, заедно с едно малко момче на име Харв, което й било приятел и я защитавало. Имала си и четири много специални приятелчета, които се казвали Динозавър, Патето, Зайчето Питър и Пурпур.
Принцеса Нел и Харв не можели да напуснат Черната крепост, но от време на време им идвал на гости един гарван, който им разказвал чудновати истории за земята отвъд морето — Отвъдната земя. Един ден гарванът помогнал на принцеса Нел да избяга от крепостта, но, уви, бедният Харв бил твърде голям и трябвало да остане заключен зад голямата желязна врата с дванайсет катинара.
Принцеса Нел обичала Харв като истински брат и отказала да го остави. И така, тя взела приятелчетата си Динозавър, Патето, Зайчето Питър и Пурпур, преплували заедно океана в една червена лодка, с която имали много приключения, докато накрая не стигнали до Отвъдната земя. Тя била разделена на дванайсет кралства, всяко от които се управлявало от крал или кралица магьосници. Всеки крал или кралица си имали красиви замъци, а във всеки замък имало по една съкровищница със злато и други скъпоценности, но също така и по един скъпоценен ключ, който бил за един от дванайсетте катинара на вратата на Черната крепост.
Докато обикаляли из всяко от дванайсетте кралства, принцеса Нел и приятелите й минали през много приключения, но събрали дванайсетте ключа. С някои се сдобили чрез убеждаване, с други — чрез хитрост, а за трети трябвало да се сражават. До края на пътуването някои от приятелите на Нел загинали, а други поели по собствения си път. Нел обаче не била сама, защото но време на приключенията си тя била станала известна героиня.