Хакуърт усети как през сърцето му премина цяло копие.
— Вие сте лейтенант от полицията и държите нещо, което прилича на торбичка за веществени доказателства — отвърна той. — Заключението е ясно.
Лейтенант Чанг погледна торбичката, ама силно объркан.
— Веществено доказателство ли? Че това е торбичка за пазаруване — за да не се намокри шапката ви от дъжда. И освен това тук не съм по служба.
Още едно копие, под прав ъгъл с първото.
— Макар че — продължи Чанг, — ако е било извършено някакво престъпно деяние, за което не съм бил осведомен, може би трябва да преименувам визитата си.
Копие номер три; разтуптяното сърце на Хакуърт вече се намираше в центъра на една кървава координатна система, сътворена от лейтенант Чанг, удобно разпънато и изложено на показ за внимателна проверка. Английският на Чанг ставаше все по-добър и Хакуърт си помисли, че той е един от онези шанхайци, които са прекарали по-голямата част от живота си във Ванкувър, Ню Йорк или Лондон.
— Бях решил, че тази шапка просто е паднала или е била отвята от вятъра. Сега вие ми казвате, че в цялата работа имат пръст някакви престъпници! — Чанг изглеждаше така, сякаш нито веднъж досега не си беше и помислял, че в Земите под аренда има въобще някакви престъпници. И тогава шокът бе заменен с учудване, при това съвсем неприкрито, когато той навлезе в следващата фаза на капана.
— Нямаше кой знае какво значение — каза Хакуърт, като се опитваше да изкара от релси неуморния влак на мислите на Чанг, защото усещаше, че той и семейството му са също на тия релси. Чанг не му обърна внимание, сякаш толкова беше обсебен от делата на мозъка си, че не желаеше да бъде разсейван.
— Господин Хакуърт, с ваша помощ в главата ми се роди една идея. От известно време се опитвам да разгадая мистерията около един доста труден случай — нападение, което е било извършено преди няколко дни. Жертвата е бил неидентифициран господин от Атлантида.
— Че нямате ли си червейчета за преследване в подобни случаи?
— О-о — възкликна лейтенант Чанг с доста унил тон, — на тях не може много да се разчита. Нападателите са предприели редица предпазни мерки, за да не могат червейчетата да се прикрепят. Няколко от тях, разбира се, все пак са смогнали да се полепят по жертвата. Но преди да успеем да го проследим, той е стигнал до анклава Нова Атлантида, където имунната система на крайните ви квартали е унищожила червейчетата. Поради което самоличността му и досега си е една мистерия. — Чанг бръкна във вътрешния си джоб и извади оттам сгънат лист. — Господин Хакуърт, моля ви, кажете ми дали познавате някое от лицата в този клип.
— Аз всъщност съм доста зает в момента… — опита се да каже Хакуърт, но Чанг разтвори листа пред него и му заповяда нещо на шанхайски. Първоначално листът беше пълен със статични китайски знаци. После в средата му се отвори голям екран, по който се завъртя кинематографски материал.
Да гледа себе си как го нападат беше едно от най-изненадващите неща, които се бяха случвали на Хакуърт. Той просто не можеше да спре да гледа. Картината мина на забавен каданс и точно тогава се появи книгата. Очите на Хакуърт се насълзиха и той се опита да не премигва, за да не потекат. Не че това имаше някакво значение, защото лейтенант Чанг стоеше съвсем до него и без съмнение виждаше всичко.
Чанг поклати зачудено глава.
— Значи сте били вие, господин Хакуърт. Не бях направил такава връзка. Толкова хубави неща и такъв коварен побой. Та вие сте станал жертва на едно много сериозно престъпление!
Хакуърт не можеше да говори, но така или иначе нямаше какво да каже.
— Много ме учудва — продължи Чанг — това, че вие въобще не сте си направил труда да доложите за такова сериозно престъпление в магистратурата! Ние гледаме тази касета от известно време и се чудим ли чудим защо жертвата — един достопочтен господин — не се появява, за да помогне на следствието ни. Толкова усилия на вятъра — дърдореше Чанг. Но изведнъж лицето му просветна. — Предполагам обаче, че не е изтекла толкова много вода. Един или двама от същата банда вече са арестувани по обвинение в друго престъпление, но сега мога да ги обвиня и в нападението ви. Ще са ни нужни, разбира се, и вашите показания.
— Разбира се.
— Какво точно са ви отнели?
— Вие вече видяхте.