— Ама че гот! — възкликна внезапно затворникът, като завъртя главата си сред фонтан от кичури сплъстена коса и положи максимални усилия да погледне надолу и назад през покритото си с лунички рамо. — Имах усещането за нещо като погалване от някаква ама наистина мека кожа или нещо подобно по вътрешната страна на лявото си бедро. Толкова е готино! Я го направи пак! У-уф, задръж за малко! Ето го същото нещо, но сякаш е на петата на десния ми крак!
— Прикрепянето на нанозитите към нервите е непредвидим процес — никога не знаем кой нанозит къде ще се захване. Усещанията, през които минавате сега, са единственият начин, по който можем да разберем схемата на разположението им. Разбира се, в действителност нищо не се случва нито в бедрото ви, нито в петата ви; всичко става в гръбначния стълб и ще продължавате да го усещате, дори ако ви ампутират и двата крака.
— Ама много е странно наистина — възкликна Файърфокс, а бледозелените му очи се бяха разширили от учудване. — Значи бихте могли да измъчвате дори… да кажем… една кошница. — Окото и бузата му се изкривиха на една страна. — Мамка му! Сега пък имам чувството, че някой ме гъделичка по лицето. Ей, я спрете това! — Лицето му се захили неистово. — О, не! Всичко ще си кажа! Само не ме гъделичкайте! Моля ви!
Чанг първо се стъписа, а след това и разгневи от липсата на благоприличие от страна на затворника, поради което тръгна към една поставка за пръчки на стената. Съдия Фенг спря асистента със силната си ръка върху рамото му; Чанг преглътна гнева си и си пое дълбоко дъх, след което се поклони за извинение.
— Знаеш ли, Файърфокс — обърна се към него съдията, — наистина оценявам нотката на лекомислие и дори детско учудване, които привнасяш в този процес. Много чести са случаите, когато хората, които завързваме на поставката за измъчване, са досадно напрегнати и въобще не се получава купон.
— Абе, човече, нали сега минавам през нови преживявания. От това получавам много точки за преживявания, чат ли си?
— Точки за преживявания?
— Майтап. От интерактивите „меч и магия“. Нали се сещаш, колкото повече точки за преживявания получи героят ти, толкова по-силен става.
Съдия Фенг изпъна едната си длан и махна бързо с нея покрай главата си, при което се получи звук като от ниско прелитащ боен самолет.
— Нещо не схванах връзката — обясни той за радост на Чанг и госпожица Пао, които не знаеха какво означава жестът.
— Сега пък имам чувството, че нещо ме гъделичка по дясното тъпанче — рече затворникът, като завъртя главата си наляво-надясно.
— Чудесно! Това означава, че някой нанозит се е прикрепил за нерва, който минава от тъпанчето до мозъка ти. За нас винаги е добър знак, когато това се случи — обясни съдията, — защото импулсите за болка, които се пускат по този нерв, правят особено силно впечатление на подсъдимия. А сега ще помоля госпожица Пао да забави този процес за няколко минути, защото искам да прикова пълното ти внимание.
— Гот — каза затворникът.
— Я да видим с какво разполагаме досега. Ти си на трийсет и седем години. Преди почти двайсет години си станал съосновател на един „Криптнет“ възел в Оукланд, Калифорния. Бил е един от най-ранните възли — номер 178. В момента, разбира се, има десетки хиляди такива.
Наченка на усмивка от затворника.
— За малко да ме накарате да се разприказвам — рече той. — Хич не се надявайте да ви кажа колко са възлите. Не че някой въобще знае де.
— Чудесно — каза съдията. Той кимна на Чанг, който си отбеляза нещо на един лист хартия. — Ще запазим този въпрос за следващата фаза на разпита, която ще започне само след няколко минути. Като всички други членове на „Криптнет“ — продължи съдията, — ти също си започнал от първото ниво и оттам си продължил да се развиваш с течение на годините, докато стигнеш до сегашното си ниво, което е… кое?
Файърфокс се ухили и поклати глава така, сякаш искаше да покаже, че знае накъде бие съдията.
— Съжалявам, съдия Фенг, но това вече го правихме. Не мога да отрека, че започнах от първото ниво — искам да кажа, че това се разбира от самосебе си, — но всичко друго са само догадки.
— Ще бъдат само догадки, ако не ни кажеш — отвърна съдията, опитвайки се да овладее някакъв моментен прилив на раздразнение. — Подозирам, че си член поне на двайсет и пето ниво.