— Разпитахме собственика на лодката, който е и неин капитан — продължи съдия Фенг, — и той призна, че това пътуване е било организирано и заплатено от теб от началото до края му.
— Трябваше някак да се върна в Шанхай и заради това наех лодката. Онези жени искаха да стигнат до Шанхай, така че постъпих като пич и им позволих да се качат с мен.
— Господин Файърфокс, преди да започнем да те изтезаваме, нека ти обясня какво точно мисля — каза съдията, като се приближи до затворника, за да могат да се гледат очи в очи. — Прегледахме бебетата много внимателно. Оказва се, че за тях са се грижили чудесно — никакви следи от недохранване или насилие. Защо тогава ще показвам такъв голям интерес към подобен случай? Отговорът наистина няма нищо общо със задълженията ми на областен съдия. Не е свързано дори с конфуцианската философия сама по себе си. Защото това е една расистка история, господин Файърфокс. Това, че един европеец пренася контрабандно хански бебета в Земите под аренда — а оттам предполагам и в земите отвъд тях, — отприщва дълбоки, че дори мога да кажа примитивни емоции у мен и много други китайски поданици. По време на Въстанието на боксьорите се разнесе мълвата, че домовете за сираци, държани от мисионери-европейци, всъщност били истински кланици, в които бели доктори вадели очните ябълки на хански бебета, за да правят лекарства за европейския пазар. Фактът, че много ханци повярваха в тази мълва, обяснява крайната жестокост, на която бяха подложени европейците по време на въстанието. Това обаче за съжаление е и отражение на една предварителна нагласа за расов страх и омраза, които дремят в гърдите на всички човешки същества от всички раси. С твоята операция за контрабанда с бебета си пристъпил точно в тази опасна територия. Възможно е на тези малки момиченца да им е предначертано да живеят в уютни и любящи семейства в не-хански филозони. Това е възможно най-добрият изход за теб — ще бъдеш наказан, но ще останеш жив. Като съдя от всичко, което знам обаче, те са щели да бъдат използвани за органи за трансплантация — или с други думи, уж неоснователните слухове, които накараха селяните да нападнат домовете за сираци по време на Въстанието на боксьорите, могат да се окажат напълно верни в този случай. Така не става ли по-ясно каква е целта на малкото ни събиране тази вечер?
В началото на това слово Файърфокс беше запазил обичайното си изражение — една вбесяващо празна полуусмивка, за която съдия Фенг беше решил, че всъщност не е въпрос на лицемерие, а повече поза на безразлично забавление. В момента, в който съдията бе споменал очните ябълки, затворникът беше прекратил визуалния контакт, бе загубил усмивката си и ставаше все по-замислен, докато накрая на практика кимаше в знак на съгласие.
Продължи да кима още около минута, вторачен в една точка на пода. След това лицето му просветна и той вдигна поглед към съдията.
— Преди да ви дам отговора си — каза той, — ме поизмъчвайте.
Съдия Фенг направи максимално усилие да запази спокойното си изражение. А Файърфокс изви главата си, докато госпожица Пао влезе в полезрението му.
— Давай — подкани я затворникът, — накарай ме да подскоча.
Съдия Фенг сви рамене и кимна на госпожица Пао, която взе една четка и изписа бързо няколко знака върху медиатронната хартия, разпъната на бюрото пред нея. Когато приближаваше края на надписа, тя забави и погледна съдията, а след това и Файърфокс, докато изписваше последния знак.
В този момент Файърфокс трябваше да подскочи с вик от дълбините на вътрешностите си, сгърчен около коланите, да се изпразни откъм двете страни на тялото си, след което да изпадне в несвяст (ако беше със слаба конституция) или да замоли за милост (ако беше със силна). Той обаче затвори очи, сякаш се беше замислил дълбоко за нещо си, напрегна всеки мускул по тялото си за няколко секунди, след което постепенно се отпусна, като дишаше дълбоко и с усилие. Отвори очи и погледна съдия Фенг.
— Какво ще кажеш, а? — попита затворникът. — Искаш ли още една демонстрация?
— Мисля, че схванах основната ти мисъл — отвърна съдията. — Просто един от триковете на хората от високите нива на „Криптнет“, предполагам. Нанозити, присадени в мозъка ти, които опосредстват пренасянето на зарядите между него и периферната нервна система. Щеше да е логично, ако имаш постоянно инсталирани телепатични системи с най-нови технологии. А също така и система, която може да мами нервите ти, че са някъде другаде, или да ги кара да си мислят, че въобще не усещат никаква болка.