На съдията му се зави свят. Той не беше готов да приеме, че това, което вижда, е реално. Психически се бе подготвил за тазвечершната си среща с д-р Х., като си бе напомнял многократно, че докторът е готов на какви ли не трикове, поради което не биваше да приема за чиста монета нищо, което му се изправеше пред очите. Но както бяха осъзнали повечето мъже, които за първи път ставаха бащи, имаше нещо във вида на едно действително бебе, което просто те кара да се съсредоточиш. В един свят на абстрактни неща няма нищо по-конкретно от едно бебе.
Съдията се завъртя на пета и хукна навън, като избута грубо д-р Х. Пое в някаква случайно избрана посока и ходи, крачи, бяга по коридора, докато подмина пет врати, десет, петдесет, след което спря без особена причина и се втурна през първата изпречила му се врата.
Все едно че беше влязъл в същата стая.
Започна да му прилошава и трябваше да вземе много сериозни мерки, за да не се разплаче. Избяга от стаята и хукна из кораба, като се изкачи няколко палуби по-нагоре. Влезе в друга стая, избрана напосоки, и видя, че подът е покрит с люлки, равномерно подредени в редички и колонки, всяка от които съдържаше по едно спящо едногодишно бебе, облечено в пухкава розова пижамка с качулчица и ушички, стиснало в ръце бяла пелена и гушнало плюшена играчка. Тук-там, върху рогозка на пода, седеше по някоя млада жена в розова рокля, която четеше или бродираше.
Една от тези жени се намираше близо до съдията. Тя остави бродерията си на пода, подгъна колената си, за да седне върху тях и му се поклони. Съдия Фенг отвърна с един формален поклон, след което пристъпи към най-близката люлка. В нея лежеше момиченце с невероятно гъсти мигли, спеше дълбоко, дишаше нормално, а ушичките на качулката му стърчаха през пръчките на кошарката. Когато съдията застана до детето и се вторачи в него, му се стори, че може да чуе дишането на всички останали деца на кораба едновременно, което образуваше една нежна въздишка, и сърцето му се поуспокои. Всички тези дечица, които си спяха така спокойно; вероятно всичко е наред. Всичко щеше да се нареди чудесно.
Той се обърна и видя, че младата жена му се усмихва. Не беше нито прелъстителна усмивка, нито по момичешки тъповата, а спокойна и уверена. Съдия Фенг си помисли, че в която и част на кораба да се намира д-р Х. в този момент, то и той сигурно се усмихва по същия начин.
Когато д-р Х. пусна филма, съдия Фенг го позна веднага: беше работа на медиаграфа Файърфокс, който доколкото му бе известно, все още гниеше в една затворническа килия в центъра на Шанхай. Действието се развиваше сред някакви нахвърляни камънаци в обширно, мрачно и покрито с прах пространство някъде във вътрешността на Китай. Камерата се движеше по заобикалящата пустош и не беше необходимо на съдията да му се казва, че навремето това е било място с плодородна почва, докато подпочвената вода под него не е била източена.
Приближиха се двама човека, които вдигаха пушилка, докато вървяха. Носеха малък вързоп. С приближаването им съдията видя, че са ужасяващо опърпани, облечени просто в мръсни дрипи. Стигнаха до средата на каменистата зона и оставиха вързопа на земята, след което се обърнаха и се отдалечиха. Съдията се извърна от медиатрона и махна пренебрежително с ръка; и без да гледа по-нататък, знаеше, че във вързопа има бебе, по всяка вероятност момиченце.
— Тази сцена може да се е случила в който и да е момент от историята на Китай — каза д-р Х. Бяха се разположили в една доста гола каюткомпания в надстройката на кораба. — Винаги са го правели. Големите бунтове през деветнайсети век са били извършвани от цели тълпи яростни младежи, които не са можели да си намерят съпруги. В най-мрачните дни от политиката на династията Мао за контрол над раждаемостта двеста хиляди такива мъници са били зарязвани по този начин — и той махна с ръка към замръзналия на екрана образ — всяка година. Напоследък, с настъпването на гражданската война и източването на подпочвените води на Небесното кралство, това отново се разпространи. Разликата е, че сега бебетата се събират. Правим го от три години.
— Колко? — попита съдия Фенг.
— Четвърт милион до този момент — отвърна д-р Х. — Петдесет хиляди са само на този кораб.