— Не трябваше да идвам. Той ме предупреди. Казахте ли му, че съм тук?
— Още не.
— Тогава е по-добре да си тръгвам.
— Ти си много чувствителна, Клаудия — предизвика я възрастната жена. — Не си в състояние да се бориш. За това се иска кураж, ум и търпение.
Двете отново се изгледаха, като се преценяваха една друга. Накрая Клаудия седна на стола си и промърмори:
— Да продължим с работата.
— Докъде стигнахме? — Гласът на възрастната дама едва-едва издаваше обзелото я лошо настроение.
— До къщата, която се казва «Le plaisir».
— По онова време там живееше един човек, който тайно трябваше да избяга в Канада.
— Ваш приятел?
— Не. Дори не го познавах. Правех услуга на човек, комуто не можех да откажа. Къщата бе идеална за тази операция, защото границата с Канада минава по средата на реката и не е невъзможно да се стигне с лодка до другия бряг.
— Значи е трябвало да избяга някой, търсен от полицията.
— Точно така. От друга страна, не беше убиец, трябваше да изчезне заради неплатени данъци, измами и други подобни. Така и не разбрах как Маслау е открил, че в бившата му вила се крие преследван от полицията. Факт е, че ме изнуди. Поиска ми един милион долара и ми постави условие — или доброволен принос за кампанията му, или ще направи донос, че съм съучастничка на престъпния свят. Заплаши ме, че ще го огласи в печата.
Саша замлъкна, искаше да преоткрие в себе си черните чувства на оня миг.
— Никога не можах да си простя, че съм изпитвала нещо към подобен тип. Естествено, отрекох всичко. Отричах и дори бях готова да му хвърля презрително ключовете от къщата, където само три месеца по-рано бяхме прекарали един любовен уикенд.
«Върви и провери сам! — предизвиках го аз. — Продали са невярна информация. Върви! Върви!»
— Отношенията ви са били много особени — изви вежди Клаудия.
— Както вече споменах, става дума за страст между двама души, които физически се привличат, но не се харесват. Това е неповторимо по рода си преживяване. Представи си, че си разделена на две, едната ти половина е разумна и винаги нащрек, а другата е като птица, очарована от змия.
— Ужасно. Как завърши всичко това?
— Не смятам, че Маслау изобщо е стигнал до «Le plaisir». Изчезна. Започнаха да го търсят и след една седмица бе идентифициран в трупа на човек, който се удавил в един завой на река Сан Лоренцо, но в Канада. По него нямаше наранявания, нищо. Затова приеха, че става дума за самоубийство. Но бе невероятно, че е изминал толкова километри от Ню Йорк, за да се удави в Сан Лоренцо.
— Не откриха ли кой го е убил?
— Нямаше никакви следи. Освен това той самият имаше мотиви да живее в сянка. Разпитваха ме, защото в бележника му бе отбелязана среща с мен малко преди да изчезне. Откровено заявих, че ми е поискал да го финансирам за предизборната му кампания и че съм му отказала.
— Така ли завърши?
— Честно казано, не знам какво му се е случило. Не съм мърдала от Ню Йорк нито преди да изчезне, нито след това. Но не свърши така. Появиха се на бял свят политически мотиви, тайни услуги и така нататък. За щастие Маслау имаше много неприятели.
— Може би са гледали надалеч, без да виждат какво има наблизо — отбеляза Клаудия.
— Освен това разследването бе проведено безшумно — продължи Саша и не обърна внимание на коментара й. — И мога да те уверя, че призракът на Маслау, който бе престъпник, никога не е смущавал съня ми.
«Това е още едно от непредсказуемите лица на Саша Колмар — мислеше Клаудия и се питаше: — Откъде се взе тази закъсняла откровеност? Иска да блесне или може би е завладяна от някакъв неустоим импулс да се изповядва? Това, което току-що чух, може да бъде историята на едно престъпление, в което е била съучастничка или подбудител?»
— Защо искате да включите и този епизод в биографията си?
— Защото не е епизод. Това е част от сянката ми.
Не добави друго. Но имаше много, много повече. Тази сянка падаше върху ужасните часове след последната среща с Маслау, когато за пръв път се почувства загубена, завързана с въжетата на този безскрупулен мъж, който не бе успял да я накара да се подчини с любов, а я бе уплашил до смърт с изнудването си. Ако бе разбрал кой се крие в «Le plaisir», Маслау щеше да се сдобие с доказателства за връзките й с организираната престъпност. Нейният образ, властта й, фирмата й, богатството й — всичко бе изложено на опасност.
«Ужасно е — припомни си Саша и потръпна — да вдигнеш телефона и да осъдиш мъж, който е бил в леглото ти, когото си усещала и си желала, с когото си споделяла часовете на униние и невероятна страст…» И все пак тя го бе направила. След онзи разговор бе излязла, бе отишла до една телефонна кабина, за да не се обажда от дома си. Бе прошепнала само няколко думи на Джеф Дейвисън: «Отива в «Le plaisir»…»