— Повярвай ми, Клаудия, обичам те. Когато бях в дома на баща ти, те чух да му казваш, че се държа старомодно. Какво означава това за теб? Че съм стар? Може би е така, а може би и не е. И затова не споменах за първия си брак. В крайна сметка един разведен мъж е като вдовец. Много неща научих, но скъпо заплатих за това. Знам, че искам жена като теб! Жена, която да живее с мен и да ми роди деца. Давам си сметка, че нямам лек характер.
— Поне вече не си увит в пашкул като някоя буба — пошегува се тя. — Виждал ли си някога копринени буби?
— Не, защо?
— Ако не успеят да пробият пашкула и да излязат навън, се озовават във врялата вода и умират сварени.
— С най-добри намерения. И какво трябва да направя, за да изляза от пашкула?
— Може би онова, което трябваше да направиш онази вечер на скалите.
Тогава Върнън я настани на коленете си и взе лицето й в ръце. Погледна я отблизо, преди да притисне устните си към нейните, и дълго не ги отдели, като се наслаждаваше на топлината и вкуса им. Усещането го разтапяше. Един диалог между устните им, преди да се разтворят. Едно желано изчакване, което призоваваше тялото. Клаудия усети как ръцете му се спускат по гърба й и по бедрата й и потръпна, сякаш от страх. Върнън усети това, но не се отдръпна. Прегръщаше я, усещаше свежия й дъх и учестеното дишане в този невероятно деликатен момент.
— Наистина ли никога не си се любила? — прошепна той. — Желая те. Искаш ли да се любиш сега с мен?
— Ами ако още съм ядосана? — Тя потърка буза във врата му.
— Може да се получи по-добре…
— Преди това ме целуни отново.
— Да, сигурно тялото ти го иска.
Бе прекалено светло, таблата заемаше много място върху масата, а креслото бе неудобно. Джинсите на Клаудия пък бяха доста тесни.
— Ако искаш, оттатък има едно вълшебно легло — предложи Върнън и я изправи. Блъсна телефонната слушалка и я остави да виси от масичката. Клаудия се изплъзна от прегръдките му и вече сваляше фланелката си. Какви прекрасни, зашеметяващи гърди! Сърцето му се сви. Беше като замаян. Клаудия бе млада. Приличаше на праскова, която искаш да захапеш. Денис изчезна в миналото, а заедно с нея си отидоха раните, неприятностите, самотата. Отново започваше сезонът на радостта. Докато се смееше, тя смъкна джинсите си. Обърна се.
— О! Никога не съм те виждала гол…
— Загаси светлината!
— Кой се страхува?
— Ела тук и мълчи… когато сериозно се прави любов, не се говори толкова…
— Не викай — произнесе гласът в ухото на Инге. — Ако те чуе портиерът, ще обяви тревога. А това не е в твой интерес.
Паниката се стовари върху нея като вълна ледена пот.
— Стюарт… какво ти става? Уплаши ме до смърт. — Инге се облегна на стената. До гърдите си притискаше папката с фотокопията.
Той внимателно я измъкна от ръцете й.
— Тъй като съм много любопитен, искам да разбера какво открадна с такова майсторство. Ела, ще се качим по служебното стълбище. Можем да отидем в кабинета ти.
— Откъде познаваш тези проходи? Винаги са заключени.
— Любопитните виждат всичко и помнят всичко. Хайде, извади шперцовете си.
Щом влязоха в кабинета й, Инге се съвзе от шока. Отиде до подвижния бар, наля две чаши уиски и подаде едната на Стюарт.
— Трябва да отбележа две грешки в поведението ти на детектив — каза той с вид на човек, който се забавлява. — Първо, прозорците служат не само за да гледаме през тях, но и за да ни видят. — Посочи големия прозорец в кабинета, който се виждаше от лабораторията. — Второ, никога не оставяй отворена врата след себе си.
— Страхът ми премина и сега не ми е неприятно, че си тук.
Стюарт забеляза, че ръцете й леко трепереха. Чудесно. Инге имаше нужда от известна доза страх.
— Предполагам, че ще разкажеш всичко на брат си — заяви тя. — Ще побеснее. Толкова е доверчив. Не допуска, че някой може да рови в касата му.
— Откъде знаеш комбинацията?
— Интуиция! — гордо заяви Инге. — Погледни това досие, а после ще видим дали ще стигнеш до същите изводи — помоли го тя.
Стюарт го прелисти, разгледа снимките и рисунките.
— Ако не бяха в това досие, не бих казал, че между двамата има някаква връзка. Лицето от рисунката може да е на всекиго.
— Моля те! С този гърбав нос и малка брадичка!
— А ако е така? Не разбирам защо някой нещастник, който смята, че лицето му е жалко, да не може да го направи по-хубаво.
— Като се преструва, че е претърпял катастрофа? Тук става дума за смяна на самоличността. И името е на новата личност. Разгледай го добре. Нищо ли не ти напомня този Дейвисън?
— В Съединените щати има хиляди с тази фамилия, а също и в Англия.
— И точно Арчи? Как мислиш, не се ли получава името на онзи стар негодник, бащата на адвоката на «Ес Кей»?