— Но… аз никога не съм го познавал. Когато съм се родил, вече е бил мъртъв.
— Аз пък знам кой беше. Би трябвало да проучиш по-внимателно историята на «Ес Кей» и на онези, които са дали името й.
Стюарт изви вежди, въздъхна и впери очи в Инге.
— Ти вече си се заела с това. И какво възнамеряваш да правиш с тези фотокопия? Да изправиш Върнън до стената? Да получиш нещо?
— Нямам нищо против него — сви рамене тя. — Засега ще ги прибера в архива си заедно с информацията, която съм събрала за смъртта на Маслау и за дейността на този мафиот Базил Андрос — съветника на Лучера. Саша още е вързана с двойно въже за тях и се ядосвам, че ти, най-блестящият ум от третото поколение Вайнес, нищо не виждаш.
Инге се приближи и заговори съучастнически:
— Ти си умен и амбициозен. Като мен. Ние си приличаме и сме естествени съюзници. Изключи моя съпруг, който е пълна нула. Остави операционната зала на брат си. «Бел Еър» вече е твоя. Кой остава? Ние. Ние двамата ще притежаваме «Ес Кей»! А това — потупа с длан папката с фотокопията — това е един от аргументите, които ще убедят баба ти да се откаже от властта. И то веднага.
— Междувременно аз ще задържа папката. Можеш да ми вярваш — съобрази Стюарт. — После ще ми покажеш другите документи от частния си архив. Това е най-малкото, което можеш да направиш за един съюзник. Имаш право. Време е да проуча подробно фирмата, която ще наследя един ден и чието управление скоро ще поема.
— Какво каза? Кога?
— Не го ли каза ти самата? Веднага.
Инге го гледаше озадачено. Шегуваше ли се както винаги?
А Стюарт се питаше: «Какво държи в ръцете си тази опасна жена?». Невъзможно бе да го прочете по красивото й, но изтерзано от манията за превъзходство лице, нито по стройното й, но твърдо като броня тяло. Нито любовта, нито сексът, богатството или дъщеря й можеха да я успокоят. От колко време не правеше любов, освен когато се налага да размаха камшичето над главата на съпруга си?
Погледът му попадна върху двете списания, отделени в единия край на бюрото й. Това бе един неясен отговор на въпросите му. Гледай ти, каква безсрамна жена! Престори се, че не ги е видял, познаваше ги добре. Изплъзващият се миг. Какво ли бе да хванеш изплъзващия се миг, ако не един скок на въображението?
— От колко време не си правила любов, Инге? — попита я тихо.
Тя отвори уста, сякаш не й достигаше въздух.
— Имам предвид — да правиш любов заради удоволствието, дори с някой непознат, както мечтаят всички жени?
— Какво говориш…
— Или със заварения си син като Федра*?
[* Федра — героиня от едноименната трагедия на френския драматург Расин. — Б.пр.]
Тя отчаяно се мъчеше да си спомни коя беше тази Федра. А може би Стюарт намекваше за онзи епизод, пропаднал в нищото, за онова лято, изпълнено с невъздържаност, когато отегчена да стои до Ленард, който участваше в три досадни турнира, се беше върнала в Монте Карло. И кого бе заварила във вилата? Стюарт. Току-що се бе завърнал от колежа в Съединените щати, където живееше от три години. Той бе преобърнал къщата с главата надолу по обичайния за него начин.
Стюарт с русия си перчем и с касетофона, който оглушаваше с невъзможна музика дори и градината. Стюарт бе едва на двадесет години, толкова мил и безочлив, толкова сексапилен и съзнаващ това…
В началото си размениха само по няколко недвусмислени погледа. Последваха няколко случайни срещи в кухнята през нощта под предлог, че търсят някаква напитка, за да утолят силната си жажда, а след това и малко интимна фамилиарност, споделена една нощ в градината след едно напиване — меланхолично и много еротично… «Твърде млад е, много е рисковано» — повтаряше си Инге. А колко й харесваше… Нямаха нужда от думи. И двамата бързаха да се освободят от натрупаната енергия, която излъчваха телата им. Тяхната страст беше чисто животинска. Но за Инге тя бе жизнена след дългите години секс с Ленард, чиито крака бяха студени и искаше да бъде обслужван в любовта.
— Нали знаеш коя е Федра? — попита Стюарт, взе едно от списанията и погледна няколко снимки. — Да кажем, че е била кралица, обзета от страстна любов към заварения си син, някой си Иполит — все още девствен и малко глупав според мен. А може пък да е бил и само прекалено млад.
— Ти не беше прекалено млад… — Инге го гледаше напрегнато, объркана от чувствата си. Онази нощ след напиването почти се сблъскаха в коридора. Тогава се втурнаха един към друг, потънаха един в друг, разсеяни или просто водени от крещящия си инстинкт. Каква нощ!
— Определено е порно — намигна й Стюарт. — Може да се направи много по-добре, с повече стил, повярвай ми.