Последното действие за деня бе вечерята със Стюарт. Време бе да го постави на изпитание.
Саша оцени веселия и ироничен разговор с него по време на вечерята, както и спокойствието, с което отбягваше да попита за причината, поради която бе поканен. Стюарт умееше да се владее.
Минаха в библиотеката и седнаха под бдителния поглед на Фриц. Саша взе една папка и я подаде на внука си.
— Тази сутрин го получих по факса от Джеф Дейвисън и направих едно копие за теб. Това е поверителният доклад, който ми изпраща на всеки шест месеца за действителното финансово състояние на «Ес Кей». Числа, Стюарт, твоят хляб! Искам да ги проучиш. Можеш да поискаш някои разяснения на Джеф, той има разрешението ми да те информира за всичко.
Все още със смръщени вежди Стюарт започна да прелиства страниците, като от време на време се спираше. За пръв път виждаше отчет, предназначен за президента на «Ес Кей».
— Някакъв проблем ли имаме? Мисля, че Джеф трябва да ми помогне, за да го проуча основно.
— Към края на месеца би могъл да отидеш за няколко дни в Ню Йорк. Както знаеш на първи септември започват съвещанията за предполагаемите годишни резултати. Трябва да се подготвиш.
— Досега съм присъствал само при планирането на изследванията.
— Знам. Но тази година вместо мен ти ще присъстваш на всички заседания.
— Вместо теб?
— Като наблюдател — уточни Саша. — За съжаление от три години не съм присъствала на тези събрания. Искам сега да участва някой от семейството. Ще ми докладваш всичко, когато се върна.
Изненадите следваха една след друга.
— Заминаваш ли?
— Да, за една ваканция.
— И изоставяш годишните събрания заради ваканция? — Стюарт бе изумен.
— Стига толкова събрания за мен — усмихна му се Саша.
— Сега е ред на вас, младите.
— И брат ми ли ще дойде?
— Предполагам, че няма да дойде. От цяла седмица не съм го виждала. Какво става в «Бел Еър»?
Стюарт не отговори веднага и реши да лавира:
— Зидарите и бояджиите току-що приключиха с премахването на следите от пожара. Това е най-малкото.
— Дениз?
— Дениз се превърна в живо отмъщение — с тези бинтовани китки и с кръвно налягане, заради което постоянно има опасност да загуби съзнание.
— Брат ти успява ли да я игнорира?
— Върнън е като пребито куче. Трябва да е ужасяващо да се озовеш между две жени — едната изчезва, а пък другата го кара да се чувства виновен.
— Сигурна съм, че ти би реагирал по друг начин — поклати глава Саша. — Ти никога не губиш самообладание. — Тя се усмихна. Харесваше й увереността на Стюарт — на любезен и незаинтересован мъж. Радваше я.
— Е, веднъж и на мен ми се случи да попадна в такава ситуация. Трябваше да се откажа. Беше отдавна. Една невъзможна ситуация — събра листовете и попита: — Това ли е всичко?
Саша кимна.
— Благодаря, госпожо президент — той целуна ръката й.
— Няма да съжаляваш!
— Дъщеря ни е в криза — каза Алма на Лудовико, току-що пристигнал от гарата с «Буз» под мишница. — Какво е това? — попита после, когато го видя да вади от чантата си цяло руло хартия. Прикрепи го с лепенка за капака на преносимия компютър.
— Какво е? Няколко метра факс от онзи мъж, който е влюбен в дъщеря ни. Праща ги денем и нощем. Или е графоман, или е отчаян, че не може да я намери.
— Говори ли с него?
— Да, вчера. Обади ми се. Телефонирал в «Смарт» и му заявили, че Клаудия отсъства.
— Трябва да е била Магда, но не съм й нареждала да отговаря така. А той какво й пише?
— Ти си тази, която тайно четеше дневниците на Клаудия — направи недоволна гримаса Лудовико. — Аз съм само пощальон.
— Но ти поне си виждал този доктор Вайнес, нали?
— Разбира се. Беше у дома. Остана само ден и половина. Пристигна и побягна.
— Не ти харесва.
— Защо? Той е хубав мъж, между тридесет- и четиридесетгодишен, но у него се долавя някаква тъга. Предполагам, че не е бил щастлив по време на първия си брак.
— Да, разведен е. Това ли предизвика кризата у дъщеря ни?
— Знаеш ли, не е лесно да бъдеш втората съпруга. Винаги се страхуваш, че ще те сравняват с другата.
— Аха! — Алма вдигна вежди. — Той ли ти го каза? Не виждам нищо хубаво — въздъхна тя.
— Защо? А на мен той ми хареса.
— Трябва да се е случило нещо, което е накарало Клаудия да избяга и сега не иска да го види. Поне да беше споделила с нас. Лично аз смятам, че дъщеря ни не е достатъчно зряла за сериозна връзка. Още е много млада.
— А ти не беше ли млада? — намигна й Лудовико.
— Да. И видяхме какво се случи. — Дори и да е стигнала до леглото с този тип, не е казано, че иска да се омъжи за него.
— Какво?!