В този миг иззвъня телефонът на бюрото — един весел звук, но Клаудия се стресна и се поколеба дали да отговори. Вдигна слушалката.
— Надявам се, че не спите! — чу глас, който вече познаваше.
— Не, доктор Вайнес, още не.
— Защо не излезете в градината за глътка свеж въздух? Ще се почувствате добре.
— Бих излязла, ако можех да отворя вратата. Заключена съм тук вътре. — Гласът й трепереше.
— Не! Излезте в коридора и идете чак до края му. Аз ще ви отворя една врата.
«Защо трябва да отивам?» — запита се тя, като тихо излезе в коридора, покрит с мокет. Вратите бяха затворени. Направи два завоя, едва осветени от лампи с матови абажури, и застана пред затворен служебен вход с желязна решетка, която бе отворена.
— Елате, елате! Нарочно не съм включил осветлението в градината, за да се виждат звездите. Човек рядко може да види небето със звезди, не мислите ли?
— Изпитвате невероятен страх от крадци… никога не съм виждала такава къща, затворена като стрида.
Той не отговори и направи няколко крачки към терасата. Клаудия мигновено различи силуетите на дърветата, пространството до стълбите и хоризонта, осеян ниско долу със светлините на селото и брега.
— Нямах представа, че сме толкова нависоко — каза тя. Въздухът бе прохладен. Младата жена дълбоко си пое дъх. — Престорихте се, че си тръгвате, докторе, а всъщност сте останали. Може би, за да ни шпионирате?!
— Да ви шпионирам?! Защо? Имах достатъчно време, за да отида до «Бел Еър» и да се върна. Вижте… — протегна ръка и посочи отвъд дърветата. — Живея там, в онази малка вила, точно в другия край на градината.
— Е, и?
— Чаках ви, за да разбера дали ви харесва предложението на баба ми. Предполагам, че то ви допада. Познавам добре дамата, която вежливо наричате «Прекрасната дама», и знам, че ако тя пожелае нещо, няма скрупули да го получи от този, когото намира за най-подходящ. Разберете, че като напишете мемоарите й, ще научите тайните на семейството, а също и на предприятието. По този начин ще се изложите на опасност; ще се озовете сред враждебността на контролиращите фирмата и богатство от стотици милиарди. В подобна ситуация е възможно да започнат верижни реакции. Може дори да се стигне до убийство. А аз не съм убеден, че ще съм в състояние да ви защитавам, както ме помоли Саша.
Клаудия онемя, но бе поразена не от думите му, а от самия него. Може би този мъж лъжеше или бе искрен, но това почти нямаше значение. Друго я тревожеше — способността му да я довежда до състояние на несигурност и в резултат на това да предизвиква импулсивни реакции от нейна страна.
— Нямам представа как са спечелени милиардите — отвърна тя иронично. — Но съм убедена, че триста хиляди долара е една астрономическа сума.
— И какво ще направите?
— Ами… например… за една година ще направя околосветско пътешествие и ще се усъвършенствам.
— С вашата приятелка — фотографката, нали? — усмихна се той.
— Може би.
— Разбирам. Светът си струва едно рисковано приключение.
— Още не съм решила.
— Тогава помислете си и утре сутринта си вървете у дома. — Върнън се обърна, навярно разочарован. Явно имаше намерение да се прибере.
Тя се поколеба. Жалко за всички тези звезди и омайния въздух.
— Почакайте! — Хвана го за лакътя. — От вас ли трябва да се пазя, или от другиго?
— Помислете! — Доктор Вайнес се усмихна. — Убеден съм, че имате добра интуиция.
Понякога й се случваше да сънува нещо, което й бе от полза, но тази нощ Клаудия нищо не сънува, а на сутринта се пробуди с ясна мисъл, която занимаваше непрестанно ума й: «Как да разбера от кого да се пазя, като още не познавам гнездото на пепелянките?».
Заразглежда стаята, в която бе спала. Всичко бе изпипано докрай — от тапетите с рози в английски стил чак до фотьойлите с дълги ресни от XIX век, голямото легло, застлано с чаршафи с изящния цвят на сьомга, и завивката на цветя като тапетите. «Ще ми бъде приятно, ако остана няколко дни, за да проуча цялата къща. Освен че е голяма, има и по-малка вила и много прислуга.»
Внезапно осъзна какъв е отговорът на многобройните й въпроси.
— Да опитаме да поработим заедно, да направим една пробна глава — каза тя на Саша още щом се срещнаха.
— Разумно предложение.
— Обаче не ми допада да живея в нелегалност — побърза да добави Клаудия. — По-просто е да обявим присъствието ми. Можем да кажем, че доктор Вайнес ми е поръчал една книга върху пластичната хирургия, и така ще обясним сътрудничеството ми с него. Освен това… вие със сигурност можете да обясните защо сте се спрели на мен. Можем да подпишем и официален договор за една измислена книга за хирургията и един друг — за другата книга, тази с мемоарите ви. Всичко ще се уреди между мен и доктор Вайнес, а вие, мадам, ще останете встрани от всякакво разследване.