— Внимавай, японците казват, че след четвъртото саке човек не е отговорен за онова, което говори или прави.
— О, би било като манна небесна! За съжаление винаги съм наясно с всичко — и с мислите, и с думите.
— А желанията? Не са ли те по-важните? Трябва по-внимателно да се вслушваш и в тях.
— Рисковано е.
— Ти обаче въобще не им обръщаш внимание. По-точно е, че чуваш лошо.
Тя остави пръчиците, с които трудно боравеше. Изпи на един дъх още една купичка саке.
— Щях да ги чуя, уверявам те! — ядосано възкликна. — Щях да ги чуя, ако не слушах собствения си глас да ми говори. И защо ли трябва да го правя? Нещастна съм, Стюарт. Горда и нещастна. Винаги е било така, от мига, когато се омъжих за баща ти… сякаш потъваш в блато. Наистина, с вдигната глава останах госпожа Вайнес, надявах се да стана личност или поне човек, на когото да се разчита в «Ес Кей». Трупах бижута и надежди. Естествено, заплатих за всичко с нощите, когато се разхождах напред-назад из спалнята гола, с дантелени бикини и ботуши, високи до бедрата ми. Докато баща ти прегладнееше — тя арогантно погледна Стюарт. — Май не ми вярваш? Беше дори забавно, докато Ленард искаше само шоу… Краят не бе чак толкова приятен. Моят съпруг бе опорочен от професионалистките на четири континента, а аз трябваше да се нагодя към техния стил. Превърнах се в проститутка!
Стюарт внимателно и тревожно я слушаше. Неприятно му беше, че говори така за баща му. Лъжеше ли? Или поне преувеличаваше?
Но Инге не бе в състояние да прекъсне възбуденото си излияние:
— Къде мислиш, че е сега този джентълмен — моят съпруг? Замина за Хонолулу за ежегодния турнир по голф. Не го пропуска не само заради голфа, но и заради екзотичните проститутки. Те много му харесват… онези, които умеят да използват дори топките за удоволствие… — С отвращение тръсна черните си коси. — Гадост! Когато поиска от мен същото, го засипах с обиди!
— О, Господи! — Стюарт нервно се усмихна. — Изобщо не знаех за този еротичен вариант.
— А ти бе скандализиран, когато видя моите порносписания — предизвика го тя. — Работа за начинаещи в сравнение с баща ти.
— На никого нищо не си казала — след миг промърмори той.
— На кого? На онзи доктор Швайцер — брат ти ли? Или на теб през лятото, когато ме изостави… Да, харесвах ти. Но после избяга като разкаял се грешник.
— Бях много млад, Инге. Мисълта да причиня това на баща си едновременно ме очароваше и ужасяваше.
— А за мен, за мен изобщо ли не помисли? Изяждаше ме с поглед, но не ме виждаше.
— Сега те виждам, Инге. Ти все още си безкрайно желана.
— Сега? — Тя избухна в смях. — Сега, когато съм с десет, не с тринадесет години по-стара — това е невъзможно!
— Ела, ела по-близо. — Той я хвана за китката и я настани до себе си върху възглавницата, на която седеше. — Сега си още по-хубава. Повярвай ми, много по-хубава! Малко си пребледняла, малко си изплашена, но си хубава… И ми харесваш. Знаеш ли, онова лято, когато оставах сам в стаята си, те разсъбличах във въображението си… след това отивах до вратата на стаята ти и не се осмелявах да докосна бравата.
— А аз очаквах да го направиш.
— Сега кой те спира? Какво ти даде баща ми, освен унижения, които подхранваха жаждата ти за власт?
— О, да, властта е в мои ръце!
— Ти имаш власт върху него, не го отричай! Власт върху Беате. Власт и върху «Бел Еър», защото нито аз, нито Върнън сме твои врагове. Но това не ти стига. И щом поиска още, Саша те спря. Остави те на глада, който е подхранван от друг, по-фатален глад, по-дълбок и първичен — глада за секс. Това е гладът, за който здраво си се вкопчила. Това са амбициите, защото нямаш нищо друго. И аз рискувах подобна опасност, Инге. И още рискувам. Но имам предимството, че я познавам и я прогонвам.
— Ти?
— Нима не съм бил винаги вторият? Винаги последният? До вчера. Спасиха ме иронията и жените. Ти обаче пренебрегваш тялото си и когато прелистваш порносписанията си, може би вече не знаеш дали си чувствена или гневна. Не е ли така? — Докато й говореше, той я галеше. Докосваше гърдите и мишниците й под копринената блуза, след това бавно я съблече. Замайваше я с възбуждащи милувки, бе нежен и едновременно с това — жесток в думите си.
— Сега ми се иска да те ухапя така, че да ти остане белег, за да се почувстваш като затворничка и да се страхуваш… Страхът, Инге, ти пречи да изпиташ поразяващото удоволствие, за което мечтаят всички… Направи тази крачка, Инге! Отдай се на един мъж, който е по-силен от теб. Изпитай удоволствието, потопи се в нощта, в която се губиш… — Докато й говореше, той я положи по гръб на пода и докосна врата й. — Виждаш ли, мога да те стисна малко повече. Няма да умреш, но чувствеността ти ще се изостри докрай. Ще бъде една хубава игра… много опасна. Правила ли си някога любов по този начин, с мъж, който ти харесва? Отдавала ли си се изцяло в ръцете му, защото това ти харесва? Това ти е липсвало всъщност и без да знаеш, то те доведе тук, за да ми го поискаш… искаш го… ти го искаш…