— Какво лошо има в това, че искам да се развивам? Да бъда в течение на събитията? Да чета вестник всеки ден? Да се науча как се пише писмо, без да допускам грешки? Накратко — какво лошо има в това, че се стремя да се издигна до нивото на съпруга си, който е умен човек? Искам да знае, че утре може да покани колегите си и техните съпруги и аз няма да се изложа. Аз не съм глупава и не желая да остана невежа.
— На какво се надяваш? — присмя й се свекърва й. — Че ще те вземат за госпожица, завършила колеж?
— Не, няма да сметнат, че съм завършила Браун в Провидънс, но синът ми ще учи там и аз ще съм на висотата на тези стари традиции.
— Синът ти?
За Елиза Вайнес това бе решителен и жесток удар.
— Да — разгневено потвърди Саша. — Бременна съм. Исках да ти го съобщя тази вечер — обърна се тя към съпруга си, — да се насладя на миг интимност, радост… а вместо това… — Обърна гръб и на двамата и се затвори в стаята си да поплаче от яд.
След няколко минути Томас отиде при нея и внимателно затвори вратата.
— Сигурна ли си? — Гласът му трепереше от вълнение.
— Разбира се. Днес бях при една лекарка — гинеколог.
— Жена?
— Да, доктор Стийл. Тя е изключителна. Има кабинет и в Бостън. Каза ми, че моята възраст е най-добрата, за да родя здраво и жизнено дете.
— И ти каза да си почиваш…
— Напротив. Предписа ми диета, за да не напълнея много. Остаряло е схващането, че бременната трябва да се храни за двама. Необходимо е да се движа и всеки ден да се разхождам на чист въздух.
Томас бе развълнуван. Бе на повече от четиридесет години и щеше да има дете. Ето какво означава да имаш млада съпруга!
— Мама ще бъде толкова щастлива… всичко ще ти прости.
— Да ми прости? Защо? Защото съществувам?
— Тя просто ревнува, разбираш ли? — отвърна той.
В този момент Томас за пръв път почувства, че и двете го обичат.
Нямаше представа как е протекла срещата между двете жени на следващата сутрин. Елиза Вайнес правеше кафе, когато някой просъска зад гърба й:
— Чуй ме добре, Елиза!
Тя се обърна и остана като прикована от жестоката светлина на сивите очи, втренчени в нея. Очи на убийца, потрепери тя и гърлото й се сви.
Саша отчетливо произнасяше думите с глас, който прорязваше въздуха:
— Не се опитвай да ме шпионираш или да воюваш с мен. Аз притежавам твърдостта на диаманта, никога няма да успееш да ме пречупиш.
Ето че и ноктите се бяха подали от кадифената ръкавица.
Саша взе от ръцете й кафеника и нанесе последния си удар:
— Убедена съм, че първото ми дете ще бъде момче.
Глава 4
— Майка ти е бясна! — нападна я Силвия. — Изчезваш ей така, без обяснения. Остави само някакъв телефон, и то не на нея, а на баща ти. Повече от две седмици не съм те чувала.
— И какво от това? Става дума за моята отпуска, мога да я прекарам както си искам!
— Не се прави, че не разбираш! — Гласът на приятелката й прозвуча гневно по телефона. — Опитах се да я успокоя, но не ще и да чуе.
— Откъде се обаждаш? От Милано?
— Толкова се притесних, че взех микрата и пристигнах.
— Но не си в клиниката, нали?
— Да не съм луда?! Сега какво?
— Почакай ме в хотела, където спахме предния път — бързо отвърна Клаудия. — Щом успея да се измъкна, идвам веднага.
Обаждането на Силвия прекъсна спомените на Саша в една критична точка и за да не я разсейва, Клаудия бе излязла от библиотеката и говореше от друг апарат. Вече цяла седмица бе във вила «Палма» и си даваше сметка, че работата с Прекрасната лейди върви бавно, разговаряха само по няколко часа сутрин. Саша непрестанно се връщаше към младостта си, разлистваше албуми със снимки, понякога неочаквано съобщаваше случки и спомени от следващ период, без да се съобразява с хронологията на събитията. Всъщност това засилваше очарованието на монолога й. Понякога внезапно прекъсваше, навярно от умора, ставаше мрачна и по лицето й пробягваха сенки — тайнствени врати, които не можеха да се открехнат само с добри намерения.
Както и в този миг. Седеше във фотьойла с притворени очи.
— Докъде бяхме стигнали? А, да, Томас знаеше, че се омъжих за него, защото бях бедна, но бе така влюбен в мен, че се остави да го убедя в любовта си, която бе истинска, изпълнена с благодарност, обмислена и благочестива.
— Как е възможно любовта да бъде обмислена? — Клаудия бе и изненадана, и развеселена.