Трапезарията бе обзаведена с две старинни маси до стената и една овална със светлосиня покривка, сребърни подноси, снежнобял порцелан и букет от малки виолетови орхидеи и папрат. Огледалата по стените удвояваха кристалните чаши, сребърните съдове и свещите. Бе сервирано за дванадесет души. Но когато сътрапезниците влязоха в залата, бяха само единадесет.
Саша не седна начело на масата, а по средата на най-дългата й страна и сякаш следвайки установен протокол, заяви:
— Искам Бруно Танц, който за пръв път е мой гост, да седне от лявата ми страна, до него да се настани Клаудия, а вляво от нея — внукът ми Върнън. Пред мен ще се настани Базил Андрос, който дойде чак от Америка, за да ме поздрави. Всички други могат да се разположат, където желаят.
Странно, но мястото вдясно от нея остана празно и сякаш никой друг, освен Клаудия и Силвия не забеляза това.
Саша бе прекрасна. Държеше се с достойнството на кралица. Светлината блестеше в меките й коси, в дългите огърлици, в колието от перли, високо и неподвижно в стила на кралица Елизабет. То нежно обвиваше шията й. На лицето й нямаше никакъв грим, сякаш възрастта й бе ценност, която следва да се подчертае. Преди да започне вечерята, Силвия я бе снимала в дългата вечерна рокля. На раменете й бяха прикрепени цветя.
«Защо ли поиска Бруно Танц да седне до нея?» — питаше се Клаудия, седнала до огромния немец. Същата сутрин, докато работеха в библиотеката, Саша бе информирала накратко за всеки един от поканените на вечерята. Притежаваше изключителна способност за точна преценка. За Бруно беше говорила с ирония.
— И така — той е ръководителят, изпратен от «Ес Кей» в Германия, филиалът, който ни носи най-малко печалби. Той е нищожество, което заслужи доверието на сина ми Ленард само защото играе добре голф, а и е обвързан здраво с Инге Бахофен. О, не, не си въобразявай, че става дума за някаква страстна история. Тези двамата познават само алчността и амбицията. Съюзиха се зад гърба ми.
Срещу Клаудия бе Ленард Вайнес — плешив и слаб дървеняк с упорито изражение на лицето. С малко думи Саша го бе характеризирала така:
— Синът ми не пропуска състезанията по голф из целия свят. В този спорт е шампион. За съжаление това не му пречи да се смята за гений в работата, но, слава богу, страстта му към голфа е много по-силна от тази, която изпитва към бизнеса. В крайна сметка така нанася по-малко щети.
Инге Бахофен — втората съпруга на Ленард, седеше до него и дискретно наблюдаваше Клаудия, Върнън и Силвия, която бе седнала до Стюарт Вайнес. Красивите й рамене с бронзов тен бяха голи, тънка верижка проблясваше около врата й.
— Мисли се за благородничка — бе казала Саша за нея. — Опитах се да й подрежа крилата, но синът ми е на нейна страна, а той е слаб и смята, че е хитър. Инге крие тъмни тайни. Познавам я, а и тя го знае.
Не стана ясно за какви тайни става дума. Саша до съвършенство владееше изкуството да прекъсва разговора си и да държи в напрежение слушателя си.
До Инге седеше възрастен мъж с типично за Средиземноморието лице, може би по-млад, отколкото изглеждаше заради почти побелелите си коси. На два или три пъти Клаудия бе срещнала ястребовия му поглед. Съзнаваше, че е обект на наблюдение.
Базил Андрос, както и другите, също бе облечен в смокинг, но му липсваше елегантността на Ленард и непринудеността на Върнън. Официалната дреха бе толкова необичайна за него, че караше човек да съжалява за карираната риза и рибарските ботуши, които носеше на една от снимките в албума на Саша.
— Той е единственият истински приятел, който ми остана — бе отбелязала тя развълнувано. — Базил е богат. Той е собственик на верига хотели и ресторанти в Съединените щати и Канада, както и на други фирми, които повери в ръцете на синовете си. Той преуспява и е единственият извън семейството, който притежава дял в «Ес Кей». Всички се боят от него, защото знаят, че гледа и слуша вместо мен. Нищо не му убягва. Приятелството ни продължава повече от половин век.
В другия край на масата, откъм по-късата страна, се чуваше смехът на Силвия, която разговаряше със Стюарт Вайнес.
— Вторият ми внук не притежава дарбите на Върнън, но има невероятен усет за бизнес — с усмивка бе отбелязала Саша. — Завърши химия и под ръководството на Алфред Танц, който от самото начало е нашият гениален химик, започна работа в лабораторията. За съжаление старостта те лишава от приятелите преди смъртта. Алфред Танц умря миналата година, но паметта му изневери много отдавна.