— Не ми казвай, че е папагал пазач! — изсмя се Силвия и прибра и последната лента. — Утре ще дам да ги промият и ще видим пробните снимки. Ще ти харесат.
Клаудия бе замислена.
— Върнън бе прав, като ми говореше за гнездо на пепелянки. Бедата е, че всички изглеждат безобидни, а навярно са много опасни.
— Дори и Стю? — Силвия вече наричаше последния Вайнес с галеното му име. — Не съм сигурна. Видя ли колко е мил? Рус, малко по-дребен, но все пак е по-висок от мен. И да благодарим на Бога, че е чудесен събеседник.
— Значи ти харесва.
— И още как! Но аз гледам него, той гледа теб, а ти гледаш твоя неотразим хирург.
— Само той може да ми помогне да разбера нещата.
— Е, междувременно Стю ме покани да посетя колибата му… личната му лаборатория и градината на… впрочем, какви са тези лековити билки?
— Става дума за билки, които се използват за…
Влязоха в стаята на Клаудия, която имаше обща врата с по-малката стая, в която Силвия спеше на един мек диван. Лампите светеха, а муселинените завеси помръдваха.
— Кой е тук? Влизал ли е някой?
Силвия изтича и дръпна завесите, но прозорецът зад тях бе херметически затворен.
— Сигурно е от течението между моята стая и хола.
«Наредихме се!» Клаудия бързо се приближи до писалището. Касетите със записите бяха изчезнали!
— Сигурно са се възползвали от шума в хола и са влезли от градината — каза тя. — Невероятно е, защото вечер вратата в дъното на коридора се заключва. Преровили са навсякъде.
— Сигурна ли си? — Силвия несъзнателно включи и останалите лампи.
— Касетките бяха тук. Взели са и тази, която бе в касетофона.
— Трябва незабавно да уведомим…
— Не, остави я да си почива. Ще й кажем утре сутринта. Така или иначе, загубиха първия рунд. Бях заменила касетките със записите с нови, като ги номерирах, сякаш са използвани. Истинските са на сигурно място.
— Къде?
— При бижутата на мадам — в касата.
Силвия се излегна върху килимчето до леглото.
— Значи… ти си го очаквала? Защо?
Клаудия притвори очи и прехапа устни като децата, когато усилено размишляват.
— Усещам го — прошепна. — Дори няма да казваме веднага на мадам, скоро ще се случи още нещо.
— Притесняваш ме, превръщаш се в Касандра.
Тази нощ и двете спаха в голямото легла на Клаудия. На сутринта Силвия размести завивките на дивана, сякаш току-що бе станала.
Призори се бе разразила буря, а на сутринта въздухът бе по-свеж, а облаците — все още ниски. Саша остана в стаята си, за да се съвземе от напрегнатата вечер.
— Ще сляза до града и ще занеса филмите, за да направят пробните снимки — заяви Силвия. — После отивам в «Бел Еър», за да видя мишките на Стюарт.
— Оставам тук! — Клаудия имаше нужда от тишина, за да се съсредоточи и да подреди мислите си. Кой бе влязъл в стаята й, за да вземе записите? Малко вероятно бе това да е човек, дошъл отвън, като се има предвид, че зад портала бяха паркирани колите на гостите, а шофьорите им ги пазеха. Може би някой е излязъл от къщата на доктор Вайнес. Някоя прислужничка, която не се набива в очи, вероятно се е промъкнала във вилата през вратата в коридора, от която има ключ! Върнън със сигурност не бе сред заподозрените, не бе толкова неблагоразумен, та да се довери на някого, за да се добере до записите на баба си. И защо да бърза, след като само след няколко дни щеше да прочете написаното? Ето защо тя не се съмняваше в него, обаче непрекъснато мислеше за този мъж. Изведнъж си даде сметка, че откакто е дошла, Върнън Вайнес винаги присъства в мислите й. Във всеки миг!
Нищо не знаеше за него, нищо. Може би неговата любезност и съпричастието му, изразено с няколко думи по време на вечерята, бяха само външната му страна — пред нея се представяше като човек, който я закриля, а пред Саша се представяше в ролята на предпочитания внук, а може би се прикриваше в сянката на другите?! Господи, какво семейство! Нямаше човек, в когото да не се съмнява. Освен това съществуваше и един въпрос, който й се струваше почти забавен и би желала да намери отговора му — кога са се запознали Алма Ленци и Прекрасната лейди? И защо майка й не бе споменавала за това?
Незабавно позвъни в Милано и попадна на майка си, която говореше с типичния дрезгав глас на пушачка.
— Ще ми кажеш ли кога, по дяволите, си се запознала със Саша Колмар?
— А, ти ли си? Можеше да ми се обадиш и по-рано. Баща ти се задоволи само да ми каже — ако искаш да научиш нещо, ето ти номера.
— И тогава ти й се обади.