Изчака Беате да свърши, влезе и мълчаливо седна.
— Беате! — изрече й тихо. — Колко хубаво свириш!
Детето се стресна и Саша отново забеляза онова, което я притесняваше — неспокойният поглед, който понякога ставаше наивен и чист като небесносин порцелан.
— Исках да накарам чичо Върнън да чуе тази соната.
— Нали знаеш, че сутрин той е в клиниката.
— Понякога идвам тук и когато го няма — призна детето. — Той казва, че звуците и нотите остават във въздуха и след това той чува същата музика. — Беате стана от табуретката. — Трябва да си тръгвам. Дойдох, за да взема и това. — Посочи партитурата, по която току-що бе свирила.
— Почакай! — Саша протегна ръката си към нея. — Ела, искам да те целуна.
Беате се приближи и Саша усети слаб аромат на парфюм, рядка и позната ориенталска есенция, с която Инге обилно се мажеше и предаваше миризмата на хората около себе си.
— Кой те доведе дотук?
— Пепе — шофьорът.
— А как влезе?
— От гаражите. Има една врата, която чичо Върнън ми показа.
— Разбрах… А сега върви. — Саша се усмихна снизходително като човек, който не иска да бъде лъган. — Иначе ще накараш майка ти да те чака. И не си слагай повече от нейния парфюм. Аз ще ти изпратя един специално за тебе.
Това бе достатъчно, за да увери Инге, че не се опитва да я излъже. Струваше й се отвратително снаха й да замесва и дъщеря си в интригите си. Какво търсеше Беате в дома на Върнън? Може би записите, след като е разбрала, че откраднатите касетки са празни. Или пък Беате наистина идваше да свири за Върнън дори и когато той отсъстваше.
«Всичко това ме уморява като че ли държа целия свят на плещите си» — въздъхна Саша. Прекоси градината, като се стараеше да държи главата и гърба си изправени. Мечтаеше за фотьойла на верандата сред растенията, които цъфтяха през цялата година и които гледаше, за да се разтовари.
— Отидете до морето — каза на момичетата, които закусваха. — Или направете една обиколка на Корниш. Вземете си един ден почивка.
— Не трябва ли да работим? — учуди се Клаудия.
— Аз вече се потрудих. — Саша посочи касетофона, но не й даде записа. Трябваше да завърши докрай изповедта си и да се освободи от нея в забрава и прошка. Като от престъпление, вече ненаказуемо поради давност.
Силвия и Клаудия веднага се заеха да правят планове, като си подвикваха през стаите.
— Искам да отида на плаж, да хапна една салата, а после да обиколя Корниш.
— Първо ще минем през «Бел Еър». Трябва да предупредя Стюарт, че днес няма да снимам неговите морски свинчета.
Втурнаха се към микрата, за да отидат до брега. Отидоха на плаж във Вилафранка. След това ядоха в ресторант край морето и накрая, като натиснаха докрай газта на колата, заизкачваха завоите на Корниш.
— Спри за малко! — извика Клаудия. — Никога не съм виждала брега от високо.
— Да, прекрасен е. Виж долу лентата на автомагистралата. На един дъх можеш да стигнеш до Италия. Мисля си, че след няколко дни трябва да се връщам. Татко ми обеща да ме вземе със себе си за някакви изключителни снимки. От един хеликоптер, който се спуска почти до земята, за да снимаме. Сигурно ще е вълнуващо.
Качиха се отново в микрата и потеглиха по-спокойно по завоите. Само след миг в огледалото за обратно виждане Силвия забеляза спортна кола, която навярно искаше да й направят място, за да мине. Не беше възможно. Завоите не свършваха и Силвия ускори, отчасти от инат и отчасти, за да намери място, което би позволило на другия да се размине с тяхната кола.
— Виж го тоя кретен, залепил се е за мен, за малко да ме удари… мислиш ли, че е възможно? Подгонил ме е, като че ли и моята кола е толкова мощна като неговата…
— Пусни го да мине…
— Как, като няма къде да спра? Ако намаля, ще ме блъсне, ако ускоря, се залепва за мен. Какво иска, по дяволите? — Силвия започна да се нервира. — Тази буболечка — микрата — има и автоматична скорост и ако можех да превключа… ех, ако бях с ягуара, щях да ти дам да се разбереш, глупако! А, ето, най-после няколко метра прав път. Хайде! Минавай! Давай, давай! — Тя удари с ръце волана. — Не минава! Какво иска! Изблъсква ме към банкета на пътя…
— Ей, тук има пропаст! — извика Клаудия, като гледаше вдясно.