— Дори и когато нищожеството е ваш син?
— Не ме затруднявай повече, отколкото трябва, за да кажа истината — свъси вежди старата жена. — Човек трябва да се предпазва от болките. — Тя притвори очи и се отпусна във фотьойла. — Навярно по-голямата част от вината е моя — добави с измъчен глас, който сякаш не бе неин. — Колко пъти съм си го повтаряла. Ленард беше мързелив и капризен, враждебно настроен към мене още от дете. Баба му го настрои срещу мен! Но и аз не го обичах достатъчно. Бе прекалено различен от мен, у него нямаше и следа от щедростта на Томас. Имаше всичко — специални училища, колеж, елегантни спортове. Приятелите му произхождаха от най-богатите семейства. Но аз нямах време за него и не се интересувах от спортните му успехи, с които той се гордееше. Единственият му правилен избор в живота одобрих незабавно — женитбата му с Едуина Шурер, момиче от буржоазно семейство. Не беше богата, но бе независима, роден музикант. Освен това беше много красива. Притежаваше всички качества, които ми липсваха — майчинско чувство, нежност, щедрост… Моля те, Клаудия, върви да вземеш втория от албумите в библиотеката. Искам да ти покажа майката на Върнън.
Наистина бе красива в булчинската си рокля от атлаз в стила на шестдесетте години. Косите й бяха вдигнати на кок под облака на воала. Синът й приличаше на нея: същите дълбоки и блестящи очи, същите меки и сериозни, почти строги устни.
— Да, единственото добро решение, взето от Ленард, е това, към което самата аз го подтикнах — да се ожени за първата си съпруга. И после да ме дари с внуци. Върнън е копие на майка си. Знам, че съм пристрастна, и го обичам повече от другите. Но във всяко семейство има някой, който е номер едно.
— Обаче Стюарт прилича на вас — отбеляза Клаудия. — Както по външен вид, така също и по ум.
— Да, но любовта е ирационална, нали? — Саша отново се вгледа в снимката. — Много обичах Едуина. Свиреше на пиано като ангел, беше изключително чувствителна. Спомням си, че венчавката не бе много тържествена. Ленард бе в отпуск само за една седмица.
Всъщност младоженецът бе в униформа.
— Синът ми бе успял да се уреди с помощта на препоръки, но не от моя страна, а благодарение на собствените си спортни заслуги да служи само няколко месеца.
Саша обърна страницата и спря поглед на снимка, на която бе тя, облечена в бански костюм. Наблизо бе отбелязано: «Андрос, лятото на 1963 г.». Образът не бе на фокус. Саша излизаше от водата, дългите й коси бяха мокри.
— Да, това бе една много важна година — поясни тя. — Отидох в Европа, за да представя новия си парфюм. «Ес Кей» вече бе международна фирма и трябваше да пътувам — присъствието ми бе гаранция за рекламата.
Саша затвори албума и се замисли.
— Сега трябва да се върнем няколко години назад — предложи Клаудия, която до този момент не задаваше въпроси, за да не попречи на спонтанния ход на спомените. — Откъде намерихте пари за първата си фабрика?
— А, това е дълга история. — Възрастната дама махна отегчено с ръка, озовала се отново в действителността. Изглежда се разгневи, защото тонът й стана остър и агресивен. — Мила моя, не е лесно да създадеш едно предприятие — трябва да издържаш и да се развиваш, в противен случай другите ще те унищожат. Пазарът е бойно поле за гладиатори. Не е достатъчно само да имаш идеи, опора и пари. Ще поговорим друг път, сега съм уморена.
Мадам винаги бе уморена, когато се стигнеше до някой неразплетен възел.
Глава 6
И петимата стояха около операционната маса. Хирургът и операционната сестра бяха близо един до друг. Анестезиологът беше застанал зад главата на пациентката, а до него бяха подредени уредите, които наблюдаваше. Силвия обикаляше операционната маса, като търсеше различно разстояние и различни точки. Клаудия бе по-далеч, държеше резервните филми, които подаваше на Силвия.
Всички бяха облечени в зелени ризи, носеха маски и стерилни пластмасови ботуши. Доктор Вайнес бе забранил да се снима лицето му и затова Силвия следеше прецизните движения на ръцете му, защитени от латексови ръкавици. Тези умели ръце местеха извънредно острите закривени бистури вътре в носа. Тази кървава интервенция до известна степен бе ужасяваща. В резултат от нея се отделяха тънки ивици хрущял и лека-полека се извайваше носът на пациентката, който преди операцията бе огромен, а след осем дни щеше да я накара да се смее от радост.