Беше истинска сензация. Клаудия бе поразена. Това ли бяха пропуските в разказа на Саша? Подреди листовете в хронологичен ред. Първият от «Бостън Дейли» бе една статия, доста по-кратка от заглавието: «Трагична смърт: самоубийство?».
17 април 1941 г.
Известният и уважаван адвокат от нашия град Томас Вайнес вчера сутринта бе намерен мъртъв в кабинета си с куршум в дясното слепоочие. Оръжието — собственост на жертвата, било паднало на килима до бюрото, където седял адвокатът.
Изглежда, че от няколко месеца адвокатът е страдал от нервно изтощение. Трупът е открит от майка му, която твърди, че не е чула изстрел. Адвокатът Вайнес оставя майка, млада съпруга и един син на шест години.
А след три дни тонът на заглавието се променя: «Съпругата — убийца?».
20 април 1941 г.
Неочаквано доказателство поставя под съмнение хипотезата, че смъртта на адвоката Томас Вайнес е настъпила в резултат на самоубийство. Днес Саша Кинзачек — вдовицата на Томас Вайнес, отново е била разпитвана от полицията, за да се установят някои подробности, свързани с откриването на тялото. Разследването е започнало по настояване на Елиза Вайнес — майка на Томас, която откри тялото на сина си и не се поколеба да обвини снаха си. Нейните твърдения не съвпадат с тези на последната: «Когато отидох в стаята й, ужасена от това, че открих тялото на мъртвия си син, тя бе вече будна. Едва пристъпи прага на кабинета и с хладен тон, който няма никога да забравя, ми каза: «Не пипай нищо. Трябва да извикаме полицията».»
И Клаудия се удиви на това невероятно хладнокръвие. На свекърва й, която вече я е ненавиждала, тя вероятно е приличала на безчувствено чудовище. Но като размисли, си каза, че шокът променя реакциите на по-голямата част от хората. При някои може да потисне чувствата и да остави активно действаща само рационалността, която лесно може да се сбърка с хладнокръвие и дори с чувство за вина. Сигурно точно това се бе случило със Саша, а нейното поведение за съжаление в очите на другите е било доказателство за вината й.
Списание «Бостън Ривю» подемаше отново цялата история през следващата седмица. На убийството бяха посветени четири страници, в които упорито се говореше за тъмните й страни и превръщаха Саша — красивата славянска емигрантка, в герой на трилър. Имаше няколко нейни снимки. Една от тях бе направена по време на погребението на съпруга й, друга — на излизане от полицията и една огромна на корицата. Със сигурност снимката бе открита у някой от градските фотографи. Саша бе прекрасна със синчето си. Коментарът на снимката бе коварен: «Лишила ли е това дете от баща му?».
— Журналисти! И в Америка са същите гадове — възмути се Клаудия при вида на тази груба и непристойна манипулация.
Имаше много въпросителни знаци в заглавията на тази хроника. В текста се преразказваше историята на Саша Кинзачек, която още като дете емигрирала в щедрата Америка — страната, която на никого не отказва нищо. Беше си проправила пътя според класическите американски стандарти: унизителна работа, заможен и уважаван съпруг, малка фирма, която прогресираше, типична за жена като нея — това можеше да бъде и козметичен салон, където понякога се крият и съмнителни трафици.
Не бяха пропуснали да разпитат някои от клиентките на салона, които се бяха опитали да се измъкнат, като твърдяха, че са се отбивали там само за някои покупки. «Мадам е много любезна и държи добри цени.»
Нямаше друг коментар, забеляза Клаудия, с изключение на онези на няколко бъбривки, които със сигурност бяха лентяйствали в кабините на салона, споделяйки с Розали Лучера и Саша клюки за самите себе си.
На четвъртия лист бе изписано гръмко заглавие: «Фаталната славянка убива?». Имаше и по-конкретно и тревожно подзаглавие: «Разследването разкри възможния мотив за убийството — застраховка за петстотин хиляди долара, от които тя ще се облагодетелства».
— И това ми било страна, в която заподозреният е невинен до доказване на противното… — промърмори Клаудия, поразена още преди да започне да чете. Естествено, ситуацията не бе в полза на Саша. Авторът на статията вероятно бе съдебен репортер, свикнал да се справя като адвокат със законите и хипотезите на обвинението. Беше се подсигурил с достатъчно документи. Вероятно бе ходил да търси информация чак в Нюпорт, а аргументите му звучаха обективно и точно, така че биха могли да заковат с карфица предполагаемата невинна като пеперуда.