Джеф Дейвисън свали очилата си за далекогледство, за да може да види добре лицето на Саша.
— Така е. Или по-точно — ако искаш да обвиниш Инге и да предизвикаш скандал, разполагаш с необходимите средства и основания. Но ако ги представиш в съда, тя ще успее да се защити. Така е! Съпругът й я подкрепя и не съм сигурен, че ще я победиш.
— Накратко — разгневено каза Саша, — стигнахме там, където бяхме и преди петнадесет години, когато направих всичко възможно, за да изясня истината за смъртта на Едуина. До задънена улица. За какво са ми тогава свидетелските показания, които сте взели от сестра Холмс и иконома?
Базил Андрос стоеше прав зад фотьойла. Той сложи ръка върху рамото й. Бе познат жест, останал от миналото, който водеше началото си от трудностите, които срещаха, когато се опитваха да успокоят холеричните си темпераменти. Беше и жест на защита и нежност.
— Могат да ти послужат — каза й той. — Слушай.
Този успокоителен глас укроти гнева й. От мига, когато сутринта се бяха срещнали в гръцката черква в Ница, Саша се чувстваше така силна, както не се бе чувствала дълго време. От плещите й бяха паднали двадесет години… Тя отново бе започнала да гледа напред в живота, който продължаваше в безкрайността и вече не се взираше ужасена в края, в мига на пропадането в нищото. Гръцката църква в Ница дълги години бе мястото на тайните им срещи. Оттам тръгваха към летището и отлитаха за Гърция, за да си осигурят място, в което да поживеят необезпокоявани от никого. И тази сутрин след две години отново се бяха срещнали пред блестящата в злато и сребро икона на Панагия — една мадона с черно лице, отрупана с бижута под тежестта на стар обет, мистериозна и царствена, каквито могат да бъдат само византийските изображения.
— Добре дошла, Саша — бе казал Базил. — Онази вечер на рождения ти ден не можах дори да те прегърна.
— О, милият ми Базилеус! — промълви тя, като ласкаво доближи лицето си до неговото.
Излязоха и той я доведе в тази къща, която тя още не бе виждала. Знаеше се, че още преди години Базил е купил земята и е възложил проекта на един гръцки архитект. Фактът, че Базил Андрос — собственик на верига хотели и ресторанти, си строеше къща на Лазурния бряг, не изненада никого. Той имаше къщи в Гърция и във Флорида, където живееше многочленното му американско семейство.
— Това обаче е нашата къща — бе заявил той.
Саша изпитваше желание този разговор с Джеф и детектива, пристигнали специално от Ню Йорк, да приключи бързо, за да остане целият ден само за тях двамата, за тази къща и за техните планове.
— Тогава разкажете ми подробно как се свързахте с медицинската сестра Холмс и с иконома Карсън — обърна се Саша към Старк. — Надявам се, че носите записите.
— Разбира се, те са съвършено ясни, оригинални и нямат дубликати. Естествено, поръчах да ги препишат и накарах двамата заинтересовани да се подпишат. — Старк смяташе, че е важно да докладва и за най-малките подробности в разследването. — Първо открих Холмс. Това се оказа изключително благоприятно, защото нейните показания ми помогнаха да убедя и Карсън, който много се колебаеше дали да наруши мълчанието и да говори за господарите си отпреди двадесет години, но когато му представихме показанията на медицинската сестра, която дълги години се грижи за госпожа Едуина и изчезна точно в деня, преди да умре, се съгласи да говори.
— Къде живее сега Карсън? — попита Базил. — В Съединените щати ли е?
— Да, той живее в Кънектикът. От десетина години се е установил на село, където животът е по-евтин, но околната среда не е селска, защото много заможни хора са си купили къщи там — интелектуалци, бивши актьори, писатели и… — нетърпеливият жест на Саша го накара да продължи по същество: — Да открия Холмс обаче ми бе много трудно. Сега живее в Канада с дъщеря си. Тя затрудни много задачата ми, като съветваше майка си да не се рови в миналото. Но може би угризенията на съвестта й и това, че не живее в Съединените щати, накараха Холмс да бъде по-откровена. Ето нейните показания.
Старк включи касетофона. Разнесе се гласът на Доти Холмс, развълнуван и малко несигурен в началото, като постепенно укрепваше.
Искам веднага да заявя, че това е истината за смъртта на Едуина, която навремето разкрих. Обслужвах я в продължение на две години. Имаше рак на гърдата. Когато състоянието й се влоши, нощната смяна бе поверена на една млада медицинска сестра — Инге Бахофен, доведена лично от Ленард Вайнес. Спомням си добре тези факти: няколко седмици преди смъртта на госпожа Едуина забелязах, че когато сутрин сменям Бахофен, болната беше много изтощена. Един ден пристигнах много по-рано от обичайното и я намерих изоставена, дишаше трудно и не можеше да произнесе и една дума. В кошчето обаче имаше една ампула от мощно приспивателно. То, заедно с морфина, който се даваше изключително внимателно на пациентката, беше опасна комбинация и можеше в един или друг момент да предизвика смърт. Това приспивателно не бе предписано от лекар. Веднага надникнах в съблекалнята, където държахме престилките си. В чантата на Бахофен намерих кутия със същите ампули. Бяха останали само две. В този момент тя ме изненада, като влезе в съблекалнята по нощница и пеньоар. Косите й бяха разрошени и бе ясно, че идваше от нечия спалня. Грабна всичко от ръцете ми и се оправда, като каза, че нощта е била много тежка и се наложило да даде на болната от това приспивателно, за да я успокои. Веднага й заявих: «Нямате право да давате лекарство, което не е предписано от лекар. Не за пръв път сте й направили такава инжекция». Отвърна ми, че тя нямала нищо общо, господин Ленард я помолил да сложи край на тези мъки. Сви рамене и добави: «Защо да я оставям да живее ден след ден в това състояние? Защо да страда и да кара и другите да страдат?».