Отиде в «Сити Трейд Банк» и поиска заем от двадесет хиляди долара срещу стойността на семейната къща в Нюпорт. Получи половината и след осем дни даде парите на съпругата си.
— Малко е, не покрива сумата, която ми бе поверила, но не можах да намеря повече — извини се той.
Имаше онзи примирен и депресиран вид, който за негово съжаление влудяваше Саша. Тя бе нетърпелива. Изпитваше състрадание. Без да го прави съзнателно, сравняваше неговата кротка слабост със стихийната реакция на Базил, който бе заплашил да удуши гинеколога убиец. Затова Саша се озлоби срещу своя съпруг. Таеше яростна злоба, която не показваше, но издаваше с жестовете си и с мълчанието си. Една злоба, която убиваше като бавнодействаща отрова. Елиза Вайнес бе наясно с това, но не каза нито дума. Запази всичко в себе си като буркан с жлъчка, за да го изкрещи след това като обвинение срещу омразната си снаха.
Междувременно Саша дори не я виждаше, не се грижеше и за Ленард; бе обзета от мисълта за своята работа. Трябваше да направи решителен завой, ако искаше да излезе от ограничението на един провинциален козметичен салон, където като хоби произвеждаше и козметика за уважаваните си клиенти. Проблемът не се състоеше единствено в осигуряването на средствата, бе нужен и подходящ човек. Спомена името на Алфред Танц пред Базил, а той щракна с пръсти.
— Знаеш ли за какво говориш? Знаеш ли кой е Алфред Танц? Беше един от химиците на Елизабет Арден, а сега работи в козметичния отдел на едно фармацевтично предприятие.
— И какво от това?
— Със сигурност е обвързан с изключителен договор.
— Договорите никога не са попречили на когото и да било да дава строго секретни консултации. Зависи от сумата.
— По-добре седни, преди да чуеш какво би ти поискал този германец.
Базил организира среща между тримата и придружи Саша до Ню Йорк със своя олдсмобил — огромна кола, която бе купил след пътуването си във Флорида. Без предисловия Саша Колмар напомни на Алфред Танц за неговия доклад за продукти с екстракти от лекарствени растения. Помоли го да разработи за нея една серия с естествени продукти. Той я изслуша, но не направи никакви възражения. Гледаше Саша с изпитателния поглед на светлите си очи. «Да — реши той, — тя говори сериозно.» Години по-късно, когато вече беше официален ръководител на отдела за проучване и производство на «Ес Кей», той й довери:
— По време на първата ни среща, като те гледах, бях убеден, че се ражда нова господарка на красотата, която е в състояние да подели, дори да отнеме властта на този, който бе на върха по онова време.
Дори не говориха за пари. Танц обеща да й направи предложение в рамките на един месец. След края на разговора, който се проведе в едно малко кафене на Ийст Вилидж, Базил придружи Саша до един малък хотел, където тя бе отседнала преди месеци по време на конгреса. Беше необичайно мълчалив.
— Имаш нов обожател — внезапно се пошегува той.
Тя бе така задълбочена в мислите си, че дори не чу думите му.
— Сега трябва да намеря парите. Онези десет хиляди долара от Томас, дори и да са мои, ще стигнат само за да започна.
Базил каза:
— Ще се намери някаква възможност.
— Банките? Вече опитах в «Сити Трейд», а и другаде. Направо се изсмяха в лицето ми.
— Остави банките. Говоря за частно финансиране.
— Шегуваш ли се? Не бих искала да се забърквам с лихвари. Ще ми прережат гърлото.
— Никакви лихвари. Говоря ти за почтени хора. А аз ще ги гарантирам.
— Ти? И с кого?
— Със семейство Лучера. Не става въпрос за семейството на Розали, а за големите Лучера, тези, които имат сделки и клонове навсякъде. И свободни пари за инвестиции.
Саша го изгледа с любопитство. Базил непрекъснато я изненадваше.
— Сега разбирам думите на Розали — ти си от къщата. За тях ли работиш?
— По-скоро с тях. Но не принадлежа към клана им.
— Толкова неща се говорят за Лучера — каза тихо тя. — Сделки в границите на позволеното, дори контролират игралните зали… в Бостън, не тук в Ню Йорк, тук не е мястото им. Тук има други семейства.
— Виждам, че си информирана — пошегува се Базил. — Но те действат във Флорида. Там вече имат ресторанти и разработват една идея, която има бъдеще.
— И затова дори няма и да помислят да финансират някоя си, която иска да произвежда козметични продукти.
— Но ако аз им поискам парите и ако инвестицията е сигурна…
— Има право Розали. — Саша не бе учудена. — Ти наистина си «един от къщата».
— Естествено заемът ще бъде с лихва, по-висока от тази в банката, но не прекалено, с уточнени падежи на лихвите. Едно задължение… да кажем, за пет години. После ще го върнеш.